Меню

Мигрена

Определение: Мигрената е хронично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на интензивно пулсиращо главоболие. Среща се при около 10% от хората, като по-често засяга жените. Мигрената започва най-често във възрастта между 18 и 30 години, а след 50-годишна възраст е възможно проявите й да намалеят.

Етиопатогенеза: Етиологията на мигрената не е докрай изяснена. Подозират се множество вътрешни и външни за организма фактори за възникване на заболяването. Важна роля играе наследствеността.

Пристъпите могат да бъдат провокирани от менструация, стрес, преумора, недостатъчно сън, метеорологични промени, продължително излагане на слънце, шум, определени миризми. Някои храни и напитки могат да провокират мигренозна криза: шоколад, ядки, цитрусови плодове, колбаси, сирене, кафе, чай, алкохол (особено червеното вино). Мигренозно главоболие предизвикват и някои медикаменти: нитропрепарати, L-dopa, Reserpine, хормонални контрацептиви, орални антидиабетични средства.

По време на мигренозен пристъп настъпва рязко разширяване на кръвоносните съдове на твърдата мозъчна обвивка, предшествано от техен спазъм. В патогенезата на болката от значение е активацията на невроните на троичния нерв, в резултат на която окончанията им, достигащи до стените на кръвоносните съдове, отделят биологично активни вещества, предизвикващи огнищно неврогенно възпаление и оток на съдовете на прилежащия участък от твърдата мозъчна обвивка. Решаващо значение за отключването на пристъпа имат серотонинергичните структури на мозъчния ствол.

Класификация: Различават се две клинични форми на мигрена:
• мигрена с аура (класическа мигрена) – по-рядка
• мигрена без аура (проста мигрена) – по-честа.

Клинична картина: За период от няколко часа до няколко денонощия преди началото на главоболието започват продромалните явления – потиснатост, раздразнителност, умора, сънливост, жажда и др. Пристъпът обикновено започва сутрин като болката се засилва в течение на 30 минути до 2 часа, след което се стабилизира. В типичния случай болката е едностранна (оттук идва и названието „мигрена“, идващо от латинското hemicrania – болка в половината глава), но в повече от 40% от случаите болката е двустранна. Болката е интензивна, има пулсиращ характер и се локализира в челната и слепоочната област. Засилва се дори при най-малкото физическо напрежение. Почти винаги е съпроводена с гадене, по-рядко с повръщане.

По време на пристъп болезнено се усилва чувствителността към светлина (фотофобия) и звук (фонофобия). Продължителността на пристъпа се колебае между 4 и 72 часа, като най-често е едно денонощие. След пристъп често се наблюдава повишена раздразнителност, депресия, а в някои случаи – еуфория. При много болни главоболието спира след сън или повръщане. Ако мигрената продължава повече от 72 часа (без съня) се диагностицира мигренозен статус.

В около 1/3 от случаите се наблюдава мигрена с аура. Аурата представлява съвкупност от огнищни неврологични симптоми, които предшестват или съпровождат мигренозното главоболие. Симптомите на аурата са фотопсии („святкания“ в очите), парестезии (усащане за мравучкане), моторни или речеви нарушения. Предполага се, че се дължат на смущения в микроциркулацията, породени от нарушена поляризация на мозъчната кора и по-рядко на мозъчния ствол.

Диагноза: Диагнозата на мигрената се базира на данните от анамнезата, които показват характерните особености на главоболието и съпътстващите симптоми, фамилната анамнеза, намаляване на болката след сън, типичните провокиращи фактори.

Прави се диференциална диагноза с хронична пароксизмална хемикрания, клъстърно главоболие, с мигреноподобна болка при мозъчни тумори, аневризми на мозъчни кръвоносни съдове, синуит, глаукома. В 1/3 от случаите се наблюдава съчетание на мигрената с тензионно главоболие.

Лечение: Терапията на мигрената изисква съблюдаване на режим и диета – избягване на провокиращите фактори.

При пристъп се препоръчва болният да бъде поставен в легнало положение в тиха затъмнена стая, възможно е прилагането на компреси на главата. Средства на избор при мигренозен пристъп са:

  • аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства – напр. Aspirin, Paracetamol, комбинирани лекарствени форми на Paracetamol с кофеин или Codein; Ibuprofen, Naproxen и др.
  • ерготаминови производни – напр. Dehydroergotamin
  • агонисти на 5HT1-серотониновите рецептори – напр. Sumatriptan, Zolmitriptan
  • антиеметици против гаденето и повръщането – Metoclopramid, Domperidon.

При повторяемост на пристъпите по-често от 3 пъти месечно се предприема медикаментозна профилактика с продължителност няколко месеца, като средства на избор са:

  • бета-блокери – напр. Propranolol
  • калциеви антагонисти – Flunarizine, Cinnarizine
  • трициклични антидепресанти – Amytriptiline
  • нестероидни противовъзпалителни средства – Naproxene
  • валпроати – Depakine.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!