Начало / Актуални теми / Заболявания на тънкото черво

Заболявания на тънкото черво

авг. 13, 2018

заболявания на тънкото черво

Тънкото черво започва от пилора на стомаха и завършва с илео-цекалната клапа, от която започва дебелото черво. Реалната му дължина е 6-7 м, но поради мускулния тонус на чревната стена е значитерно по-малка.

Тънкото черво се дели та три части – дванадесетопръстник (първите 25-30 см), празно черво и хълбочно черво (илеум). Стената на тънкото черво се състои от четири слоя: лигавица, подлигавица, мускулен слой и сероза.

Тънкото черво има редица функции, като най-голямо значение има смилането и резорбцията на хранителните вещества.

Ето някои заболявания на тънкото черво:

Глутенова ентеропатия (цьолиакия, нетропическо спру)

Глутеновата ентеропатия представлява реакция на непоносимост към глиадиновата фракция на глутена у генетично предразположени лица. Вероятно тези пациенти имат ензимен дефект в тънкочревната лигавица, в резултат на което глутенът не може да се хидролизира и оказва токсично действие върху тънкочревната лигавица. Протича с диария, подут корем, отслабване, стеаторея (мазни изпражнения). При спазване на безглутенова диета липсват оплаквания.

Болест на Уипъл

Болестта на Уипъл се среща рядко, предимно при мъже между 30 и 60-годишна възраст. Представлява бактериално възпаление на тънкото черво. Нарушава се резорбцията на хранителните вещества и се развива малабсорбционен синдром. Болните се оплакват от диария, стеаторея, коремни болки, отслабване. Може да има още увеличени лимфни възли, анемия, възпалени стави и др.

Лактазен недоимък

Лактазният недоимък бива:

  • вроден лактазен недоимък – дължи се на дефицит на ензима лактаза поради генна мутация
  • придобит лактазен недоимък – има дефицит на лактаза поради тънкочревни заболявания, след резекция на стомаха.

Ензимът лактаза разгражда лактозата до глюкоза и галактоза. При дефицит на този ензим лактозата не се хидролизира, а достига до дебелото черво, където се разгражда от бактерии. Основните оплаквания са диария, подут корем, болки в корема, отделяне на газове след прием на мляко. Не трябва да се приема мляко и млечни продукти.

Синдром на чревна загуба на белтъци (протеин-губеща ентеропатия, ексудативна ентеропатия)

При ексудативната ентеропатия е налице значителна чревна загуба на белтъци, която не може да се компенсира дори от повишения белтъчен синтез в черния дроб. Възниква при лимфен застой в областта на червата, при заболявания на тънкото черво, увреждащи лигавицата му. Появява се диария, загуба на тегло, отоци.

Болест на Крон

Болестта на Крон представлява възпаление на чревната стена в отделни участъци, като най-често се засяга крайната част на илеума и началната на дебелото черво. Причината е неизвестна. Допуска се ролята на автоимунни механизми, на някои бактерии или вируси като отключващ фактор.

Основните симптоми при болестта на Крон са: коремна болка, диария, отслабване, субфебрилна температура. Нарушава се резорбцията на витамин В12, на мастноразтворимите витамини (най-вече витамин К), на жлъчни киселини. Наблюдават се и извънчревни прояви – ставни (артрит), очни (увеит), кожни(еритема нодозум), чернодробни и др.

Ентерит

Ентеритът е възпаление на тънкото черво. Когато възпалителният процес обхваща и стомаха се говори за гастроентерит, а когато е засегнато освен тънкото и дебелото черво за ентероколит.

В зависимост от причината съществуват много видове ентерити:

  • бактериални ентерити – причинени от Салмонела, Стафилококус ауреус, Ешерихия коли, Йерсиния ентероколитика
  • вирусни ентерити – причинени от норовируси, ротавируси
  • паразитни ентерити – причинени от Жиардия ламблия, Анкилостома дуоденале, Детски глист, Свинска, говежда, рибна тения
  • радиационен ентерит – възниква след лъчетерапия
  • токсичен ентерит – при злоупотреба с алкохол, медикаменти
  • исхемичен ентерит – дължи се на лошо кръвоснабдяване
  • автоимунен ентерит – при болест на Крон, цьолиакия.

Дивертикули на тънкото черво

Дивертикулът представлява разширение под формата на торбичка в стената на кух орган. Дивертикули на тънкото черво се срещат рядко. Биват:

  • вродени (истински) – образуват се от всички слоеве на чревната стена.
  • придобити (лъжливи) – нямат мускулен слой, а се образуват от пролабиране на лигавицата през дефект на мускулния слой.

На-често се среща дивертикулът на Мекел, който е вроден и в 90% от случаите не предизвиква оплаквания. Рядко може да се усложни с остро възпаление – развива се дивертикулит.

Тумори на тънкото черво

Туморите на тънкото черво са сравнително редки. Различават се:

  • доброкачествени тумори – липоми, фиброми, лейомиоми, ангиоми
  • злокачествени тумори – аденокарцином, сарком, злокачествен лимфом, карциноид.

Симптомите зависят от вида, локализацията, стадия на заболяването. Най-често тънкочревните тумори предизвикват чревна непроходимост, кръвотечение и болка.

Прочетете за:
Заболявания на стомаха – гастрит, язва, рак
Заболявания на дебелото черво

Последни публикации