Стабилна стенокардия (ангина пекторис) е най-разпространената клинично изявена форма на исхемична болест на сърцето (ИБС). Типичното оплакване е пристъпна болка зад гръдната кост, която се дължи на намален кръвоток към сърцето. Недостатъчното кръвоснабдяване на сърцето (нарича се исхемия) означава, че сърдечният мускул не получава достатъчно кислород. Пристъпите на болка често се провокират от физическо усилие или стрес.
Какви са причините за стабилна стенокардия?
Причината за стабилна стенокардия е, че сърдечният мускул (миокард) не получава достатъчно кислород и настъпва миокардна исхемия, която се проявява с характерна болка.
В основата на заболяването стои значително стеснение на коронарен съд от атеросклеротична плака. Кръвоснабдяването на сърцето е намалено, но при леки и умерени физически усилия е достатъчно да осигури кислородните нужди на миокарда. Всички състояния, при които има повишени нужди от кислород могат да провокират изявата на стенокарден пристъп, например физическо натоварване, стрес, преяждане.
Рискови фактори за стабилна стенокардия са:
- повишен холестерол, триглицериди
- артериална хипертония
- наднормено тегло
- тютюнопушене
- захарен диабет
- наследственост
- намалена физическа активност.
Какви са симптомите на стабилна стенокардия?
Основният симптом при стабилна стенокардия е стенокарден пристъп. Болката, причинена от исхемията на миокарда има следните характеристики:
- болните имат стягане, притискане, тежест или дискомфорт в гърдите
- болката се локализира зад средната и горна трета на гръдната кост (стернум)
- често болката се разпространява към шията, лявото рамо, лявата ръка, долната челюст
- времетраенето е малко – 5 – 10 – 15 минути
- провокиращи фактори са физическо натоварване, стрес, силни емоции, обилно нахранване, излизане на студ, насрещен вятър, тютюнопушене
- болката се облекчава в покой, от нитроглицерин
Стабилната стенокардия се отличава с бавна еволюция. В продължение на години пристъпите на болка имат еднаква характеристика по отношение на честота, сила, продължителност, нитроглицеринови нужди.
Болните със стабилна стенокардия познават характеристиките на стенокардната болка и при следващ пристъп не са толкова разтревожени и изненадани.
Как се диагностицира стабилната стенокардия?
Диагнозата стабилна стенокардия се поставя въз основа на:
- данни от анамнезата
Лекарят ще ви разпита за вредни навици, придружаващи заболявания, които са рискови фактори за ИБС, фамилна обремененост. Трябва да дадете и точно описание на болката.
- лабораторни изследвания – може да има повишен холестерол, триглицериди, повишена кръвна захар
- електрокардиограма (ЕКГ)
Електрокардиограмата в покой е нормална при над 50 % от болните. При останалите най-често се открива ST депресия или негативна Т- вълна.
- продължителен ЕКГ запис (Холтер) – установяват се периоди на тиха исхемия.
- велоергометрия
При този тест се предизвиква повишаване на кислородната консумация чрез постепенно натоварване. Тестът се прекъсва при поява на болка, ST депресия, ритъмни или проводни нарушения.
- ехокардиография
- коронарна артериография
- лява вентрикулография.
Лечение на стабилна стенокардия
Лечението на болни със стабилна стенокардия включва комплекс от профилактични мерки, медикаментозна терапия и хирургично лечение.
Някои промени в начина на живот могат да помогнат за предотвратяване на бъдещи пристъпи на стабилна стенокардия. На болните се препоръчва прекратяване на тютюнопушенето, контрол на артериалната хипертония, захарния диабет, лечение на повишения холестерол и триглицериди, здравословно хранене, системни и дозирани физически натоварвания, намаляване на стреса.
По време на стенокарден пристъп основното средство е прием на Нитроглицерин под езика, който се резорбира бързо и започва да действа след 1 минута.
При единични пристъпи се провежда лечение само с нитроглицерин. При повече от два пристъпа седмично и при наличие на други показания в междупристъпния период се провежда лечение с някои от следните групи медикаменти – нитрати с удължено действие, бета-блокери, калциеви антагонисти, антиагреганти (най-често аспирин).
При изчерпани възможности на медикаментозното лечение може да се извърши балонна дилатация на стеснените участъци – перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика (PTCA) или да се направи оперативна реваскуларизация – аорто-коронарен байпас (ACB).
Прочетете за:
Нестабилна стенокардия (нестабилна ангина пекторис – НАП)
Стенокардия на Принцметал (вазоспастична ангина)
