Стероидната миопатия е състояние, характеризиращо се с прогресивна мускулна слабост. Възниква като страничен ефект от продължителна терапия с кортикостероиди. Ранното разпознаване и диагностика са от решаващо значение за предотвратяване на по-нататъшно мускулно увреждане.
Как се поставя диагнозата индуцирана от кортикостероиди миопатия?
Диагнозата на стероидната миопатия е клинична, подкрепена от данните за прием на кортикостероиди. Основава се на няколко ключови стъпки:
Данни от анамнезата
При разпита на пациента се установява какъв вид кортикостероид приема, в каква доза и колко време продължава терапията. Рискът се увеличава с по-високи дози и по-голяма продължителност на приема. Хроничната миопатия обикновено се развива след седмици до месеци, но могат да се появят и остри прояви (особено при високи дози интравенозни стероиди).
Клинична картина
Пациентите съобщават за постепенно начало на проксимална мускулна слабост (обхваща мускулите на бедрото и на раменния пояс). Те се оплакват от затруднено изкачване на стълби, ставане от стол, повдигане на предмети. Липсва мускулна болка. Сухожилните рефлекси са запазени. Липсват сетивни нарушения.
Физикален преглед
Ключови находки при физикалния преглед са:
- намалена мускулна сила, предимно в проксималните мускули (тазобедрен и раменен пояс)
- запазени дълбоки сухожилни рефлекси
- липса на мускулна болка
- нормална сетивност
- липса на мускулна атрофия в ранните стадии.
Лабораторни изследвания
Няколко теста помагат за потвърждаване на диагнозата и изключване на други състояния:
- серумна креатинкиназа (CK)
Серумната креатинкиназа обикновено е нормална или леко повишена при стероидна миопатия. Помага за диференциране от възпалителни или некротизиращи миопатии, при които CK е значително повишена.
- алдолаза, АСАТ, LDH обикновено са нормални, но могат да бъдат повишени много рано при остра стероидна миопатия при критично болни пациенти.
- пълна кръвна картина, подробен метаболитен панел и възпалителни маркери помагат за изключване на други причини
- тестове за функцията на щитовидната жлеза, за да се изключи миопатия, свързана с щитовидната жлеза.
- креатинин в урината – може да намалее поради мускулна атрофия, но не е специфичен маркер.
Електромиография (ЕМГ)
Електромиографията (ЕМГ) може да покаже:
- краткотрайни, нискоамплитудни потенциали на двигателните единици
- липса на фибрилационни потенциали или положителни остри вълни (което би предполагало възпалителна миопатия).
Мускулна биопсия
Обикновено не се изисква, освен ако диагнозата е несигурна, но ако се извърши, показва:
- преференциална атрофия на влакна тип II (особено влакна тип IIb). Може да се наблюдава известна атрофия на други влакна тип II и в малка степен на мускулни влакна тип I.
- липса на възпалителни инфилтрати (разграничаващи от възпалителни миопатии)
- повишена вариация в диаметъра на мускулните влакна
- липса на некроза или регенерация на мускулите.
По-малко активните мускули се засягат повече.
Образна диагностика
Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) или компютърната томография (КТ) могат да разкрият мускулна атрофия, но се използват предимно за изключване на други диагнози. Двуенергийната рентгенова абсорбциометрия (DЕXA) може да оцени загубата на мускулна маса с течение на времето.
Диагнозата се потвърждава, когато мускулната слабост се подобри след 3 до 4 седмици с постепенно намаляване на дозата на кортикостероидите, въпреки че подобрението може да отнеме месеци до година.
Диференциална диагноза
Диагностичният процес трябва да изключи други състояния, причиняващи проксимална мускулна слабост:
- друга лекарствено индуцирана миопатия (напр. статини, колхицин, антималарийни средства, антиретровирусни средства)
- възпалителни миопатии (полимиозит / дерматомиозит)
- електролитни нарушения (напр. хипокалиемия)
- ендокринни нарушения (напр. хипотиреоидизъм)
- метаболитни миопатии, свързани с въглехидратния, липидния и пуриновия метаболизъм.
Прочетете за:
Как кортикостероидите увреждат мускулите?
Симптоми на стероидна миопатия
Лечение на стероидна миопатия
