Начало / Актуални теми / Електролити – магнезий, хлорид, неорганичен фосфор

Електролити – магнезий, хлорид, неорганичен фосфор

ян. 27, 2025

електролити

Основните видове електролити са натрий, калий, калций, магнезий, хлорид, неорганичен фосфор. В първата част на статията разгледахме първите три електролита, а сега ще се спрем на останалите.

Магнезий

Магнезият е четвъртият по съдържание катион в човешкия организъм, а от вътреклетъчните катиони е  вторият след калия. Той участва основно в реакции, свързани с използването на енергия (АТФ), нормалната сърдечна функция и мускулното съкращение, нормалната нервно-мускулна възбудимост, освобождаването на хормони, кофактор е в повече от 300 ензимни реакции. Хомеостазата на магнезия се регулира чрез чревната резорбция и бъбречната екскреция.

Нарушенията в нивото на серумния магнезий водят до:

За хипомагнезиемия се говори, когато серумното ниво на магнезия е под 0,7 mmol/l. Най-честите причини са: намален прием, голяма загуба на магнезий през стомашно-чревния тракт (напр. при улцерозен колит, ентерит, състояние след резекция на тънките черва), загуба чрез урината (остра бъбречна недостатъчност, глюкозурия), прием на диуретици и други лекарства.

Клиничните признаци на понижен магнезий включват: обща слабост, депресия, мускулни потрепвания, тремор, симптом на Chvostec, симптом на Trousseau, ритъмни нарушения и др.

Хипермагнезиемията е състояние, при което серумното ниво на магнезия е над 1,6 mmol/l. Обикновено възниква при бъбречна недостатъчност, хиперпаратиреоидизъм, хипотиреоидизъм, болест на Адисон, прием на препарати, съдържащи магнезий и др. При по-високи стойности на магнезия се наблюдават: хипотония, брадикардия, гадене, повръщане, зачервяване на кожата, потиснати рефлекси, потиснато дишане, летаргия.

Неорганичен фосфор

Над 85 % от неорганичния фосфор в организма се намира в скелета под формата на хидроксиапатит. Фосфатите имат важни функции, както вътреклетъчно така и извън клетките.

Фосфорът участва в транспорта на метаболити през клетъчната мембрана, в съхранението на енергия под формата на АТФ, в синтеза на фосфосъдържащи съединения (фосфолипиди, пиридинови и пиримидинови пирофосфати) и др.

Фосфатният дисбаланс най-често се дължи на един от следните процеси: нарушен хранителен прием, стомашно-чревни разстройства, нарушена бъбречна екскреция, преразпределение между извънклетъчното и вътреклетъчното пространство.

  • хипофосфатемия (понижен фосфор)

Хипофосфатемия е състояние, при което серумната концентрация на фосфора е под 0,81 mmol/l. При тежка хипофосфатемия има слабост и болки в мускулите, обърканост, дезориентация, гърчове и кома.

  • хиперфосфатемия (повишен фосфор)

За хиперфосфатемия се говори, когато серумната концентрация на фосфора е над 1,7 mmol/l. Клиничните прояви на хиперфосфатемия включват: ниски нива на серумния калций, понижен витамин Д, калциевофосфатни отлагания в меките тъкани около ставите, в кръвоносните съдове, бъбречните тубули и др.

Хлорид

Хлоридът е анион, намиращ се предимно в извънклетъчната течност. Набавя се под формата на натриев хлорид и калиев хлорид. Обмяната му зависи от тази на натрия и е свързана с дейността на бъбреците и потните жлези. Хлоридът има основна роля в поддържането на водно-електролитното равновесие и осмотичното налягане.

Промените в съдържанието на хлорид в организма водят до:

  • хипохлоридемия

Хипохлоридеимия е налице, когато серумното ниво на хлорид е под 96 mmol/l. Може да възникне при прекомерно повръщане или изпотяване, тежка диария, застойна сърдечна недостатъчност, метаболитна алкалоза, респираторна ацидоза и др. Възможни симптоми са: умора, слабост, мускулни потрепвания, объркване, гърчове.

  • хиперхлоридемия

Хиперхлоридемия възниква, когато серумните нива на хлорид са по-високи от 110 mmol/L. Може да възникне поради: дехидратация, прекомерен прием на хлорид, бъбречна дисфункция, метаболитна ацидоза, прием на някои лекарства и др. При тежки случаи може да има повишена жажда, сухи лигавици, високо кръвно налягане, дезориентация, умора, летаргия.

Прочетете за:
Магнезий
Видове електролити – натрий, калий, калций