Хлоридът (Сl¯ ) е главен анион на извънклетъчната течност. Около 88% от  количество на  Cl¯  в организма се намират в извънклетъчната теч­ност и само 12% – във вътреклетъчното пространство. При обича­ен диетичен режим, ежедневният прием на Сl¯ е 120-260 mmol и също толкова се отделят: 98% през бъбреците, около 2% през червата и под 0,5% с потта. Основната функция на Сl¯ е поддържане на водния баланс и осмотичното налягане.

Показания за изследване: контрол на инфузионно лечение; диагноза на бъбречни тубулни ацидози; нарушения на алкално-киселиннотo състояние.

Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал.

Биологичен материал:  серум, плазма, 24-часова урина, ликвор, пот.

Референтни граници:
Серум
новородени кърмачета,деца     100-115 mmol/l
възрастни                                  96-110 mmol/l

24-h урина  (възрастни)                  110-225 mmol/l
Ливвор                                           115-132 mmol/l
Клирънс на хлорид                         0,0117-0,067 ml/s

Хипохлоридемия:

Най-честите причини са:
1. Хронична респираторна ацидоза.
2. Метаболитна алкалоза в резултат на продължително повръща­не.
3. Лечение с фуроземид.

Хиперхлоридемия:

Най-честите причини са:
1. Респираторна алкалоза при продължителна  хипервентилация (треска, увреждания на ЦНС).
2. Метаболитни ацидози, при които е понижена концентрацията на НСО3:
– продължителни диарии, фистули – жлъчни, тънкочревни, панкреасни (загуба на бикарбонати);
– отравяне със салицилати;
– бъбречни тубулни ацидози.
3. Приемане на някои медикаменти (амониев хлорид).

Повишено отделяне на Сl¯ с урината: метаболитна ацидоза, хипоалдостеронизъм, лечение с фуроземид, тубулопатии.

Намалено отделяне на Сl¯ с урината:
– хипералдостеронизъм;
– екстраренална загуба на Сl¯  при фистули, загуба през гастро-интестиналния тракт, дренажи.

Повишена концентрация на Сl¯ в потта има при муковисцидоза.