Общото съдържание на магнезий в организма е 20 – 30 g. От него 53 % са в костите, 46 % в мускулите и другите тъкани, 0.5 % в еритроцитите и 0.3 % в серума.
В серума около 30 % от магнезия е свързан с белтък, около 5 % е под формата на комплексни съединения (цитрат, фосфат), а останалата част е в свободно състояние.
Магнезият взема участие в над 300 ензимни реакции. Той е необходим за нормалната нервно-мускулна възбудимост, за освобождаването на редица хормони и реализирането на техния ефект върху тъканите, участва в множество синтетични процеси.
Магнезият има важна роля в регулацията на калциевата хомеостаза.
Много пациенти с хипомагнезиемия имат също понижен калций или калий.
Хомеостазата на магнезия се регулира чрез чревната резорбция и бъбречната екскреция. Почти половината от приетия с храната магнезий се резорбира в тънкото черво. Витамин Д и инсулина повишават чревната му резорбция.
Нивото на магнезий в кръвта се регулира основно чрез бъбреците. Около 80 % от плазмения магнезий се филтрира през гломерулите, като по-голямата част се реабсорбира в бъбречните каналчета. Само малка част от филтрирания магнезий се излъчва с урината.
При промяна в серумното ниво на магнезия бъбреците реагират с реабсорбция на по-голямо или по-малко количество магнезий.
Паратиреоидният хормон и алдостеронът оказват влияние върху отделянето на магнезий с урината.
За хипомагнезиемия се говори, когато серумното ниво на магнезий е под 0.7 mmol/l.
Причини за хипомагнезиемия (понижен магнезий):
- намален внос с храната
- стомашно-чревни заболявания, които са причина за намалена резорбция или увеличена загуба на магнезий.
– малабсорбционен синдром
– резекция на тънките черва
– болест на Крон
– улцерозен колит
– хронично повръщане
– хронична диария. - бъбречни заболявания, които са причина за повишена загуба на магнезий с урината
– остра тубулна некроза
– ренална тубулна ацидоза
– след бъбречна трансплантация
– полиурична фаза на остра бъбречна недостатъчност. - медикаменти – продължително лечение с диуретици, при лечение с някои антибиотици, лаксативни средства, циклоспорин, цитостатици и др.
- ендокринни заболявания – хиперлдостеронизъм, хипопаратиреоидизъм, диабет.
- повишени нужди при бременност.
- други причини – силно изпотяване, тежко изгаряне, злоупотреба с алкохол, хиперкалциемия, хипернатриемия, инфаркт на миокарда, стрес и др.
Симптоми при хипомагнезиемия (понижен магнезий):
Пациентите се оплакват от обща слабост, депресия, мускулни потрепвания, тремор, тетания. От страна на сърдечно-съдовата система се наблюдават: нарушаване на сърдечния ритъм, екстрасистоли, повишена чувствителност към дигиталисови препарати. Може да има повишаване на кръвното налягане поради спазъм на съдовете.
За диагностицирането на хипомагнезиемията е необходимо да се изследва серумната концентрация на магнезий.
Лечение на хипомагнезиемия:
Най-важно за лечението на хипомагнезиемията е да се установи причината за нейното възникване и да се отстрани.
При лека хипомагнезиемия може да бъде достатъчно само внасянето на магнезий с храната. Храни, богати на магнезий са например тиквените семки, бадеми, спанак, магданоз, босилек, боб, овес.
При по-тежък дефицит на магнезий се налага парентерално лечение с магнезиев сулфат.