Общото съдържание на магнезий в организма е 20 – 30 g. От него 53 % са в костите, 46 % в мускулите и другите тъкани, 0.5 % в еритроцитите и 0.3 % в серума.

В серума около 30 % от магнезия е свързан с белтък, около 5 % е под формата на комплексни съединения (цитрат, фосфат), а останалата част е в свободно състояние.

Магнезият взема участие в над 300 ензимни реакции. Той е необходим за нормалната нервно-мускулна възбудимост, за освобождаването на редица хормони и реализирането на техния ефект върху тъканите, участва в множество синтетични процеси.

Магнезият има важна роля в регулацията на калциевата хомеостаза.

Много пациенти с хипомагнезиемия имат също понижен калций или калий.

Хомеостазата на магнезия се регулира чрез чревната резорбция и бъбречната екскреция. Почти половината от приетия с храната магнезий се резорбира в тънкото черво. Витамин Д и инсулина повишават чревната му резорбция.

Нивото на магнезий в кръвта се регулира основно чрез бъбреците. Около 80 % от плазмения магнезий се филтрира през гломерулите, като по-голямата част се реабсорбира в бъбречните каналчета. Само малка част от филтрирания магнезий се излъчва с урината.

При промяна в серумното ниво на магнезия бъбреците реагират с реабсорбция на по-голямо или по-малко количество магнезий.

Паратиреоидният хормон и алдостеронът оказват влияние върху отделянето на магнезий с урината.
За хипомагнезиемия се говори, когато серумното ниво на магнезий е под 0.7 mmol/l.

Причини за хипомагнезиемия (понижен магнезий):

  • намален внос с храната
  • стомашно-чревни заболявания, които са причина за намалена резорбция или увеличена загуба на магнезий.
    – малабсорбционен синдром
    – резекция на тънките черва
    – болест на Крон
    улцерозен колит
    – хронично повръщане
    – хронична диария.
  •  бъбречни заболявания, които са причина за повишена загуба на магнезий с урината
    – остра тубулна некроза
    – ренална тубулна ацидоза
    – след бъбречна трансплантация
    – полиурична фаза на остра бъбречна недостатъчност.
  • медикаменти – продължително лечение с диуретици, при лечение с някои антибиотици, лаксативни средства, циклоспорин, цитостатици и др.
  • ендокринни заболявания – хиперлдостеронизъм, хипопаратиреоидизъм, диабет.
  • повишени нужди при бременност.
  • други причини – силно изпотяване, тежко изгаряне, злоупотреба с алкохол, хиперкалциемия, хипернатриемия, инфаркт на миокарда, стрес и др.

Симптоми при хипомагнезиемия (понижен магнезий):

Пациентите се оплакват от обща слабост, депресия, мускулни потрепвания, тремор, тетания. От страна на сърдечно-съдовата система се наблюдават: нарушаване на сърдечния ритъм, екстрасистоли, повишена чувствителност към дигиталисови препарати. Може да има повишаване на кръвното налягане поради спазъм на съдовете.

За диагностицирането на хипомагнезиемията е необходимо да се изследва серумната концентрация на магнезий.

Лечение на хипомагнезиемия:

Най-важно за лечението на хипомагнезиемията е да се установи причината за нейното възникване и да се отстрани.

При лека хипомагнезиемия може да бъде достатъчно само внасянето на магнезий с храната. Храни, богати на магнезий са например тиквените семки, бадеми, спанак, магданоз, босилек, боб, овес.

При по-тежък дефицит на магнезий се налага парентерално лечение с магнезиев сулфат.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!