Електролитите са неорганични вещества, които носят електрически заряд, когато са разтворени във воден разтвор. Те се намират вътре в клетките, извън клетките, в кръвта, потта, урината и други телесни течности.
Електролитите имат основна роля в регулирането на нивата на течностите в организма, поддържането на киселинно-алкалното равновесие, генерирането и предаването на електрическите сигнали, необходими за основните телесни функции. Те са от решаващо значение за редица процеси, включително мускулни контракции, сърдечен ритъм, кръвно налягане, ензимна активност и др.
При настъпване на дисбаланс на електролитите, техните стойности може да се повишат или понижат. Високите или ниските нива на електролитите нарушават нормалните телесни функции и могат да доведат до животозастрашаващи усложнения.
Кои са основните видове електролити?
Макроелементите, наричани в клиничната практика електролити са: натрий, калий, калций, магнезий, хлорид, неорганичен фосфат.
Натрий
Натрият е един от основните електролити в извънклетъчната течност. Той е отговорен за поддържането на обема на извънклетъчната течност и регулирането на мембранния потенциал на клетките. Натрият се обменя заедно с калия през клетъчните мембрани като част от активния транспорт. Регулирането на натрия се извършва главно в бъбреците.
При нарушаване на баланса на натрия в организма може да настъпи:
Хипонатриемия се диагностицира, когато нивото на серумния натрий е под 135 mmol/L. При понижаване на натрия в кръвта може да се появят следните симптоми: главоболие, объркване, сънливост, мускулни крампи на подбедрицата.
Хипернатремия възниква, когато серумните нива на натрий са по-високи от 150 mmol/L. Симптомите на повишен натрий включват отпадналост, повишена възбудимост, мускулни потрепвания, хиперрефлексия, гърчове и кома. Бързата корекция на хипернатриемията чрез воден прием може да има тежки последици като мозъчен оток.
Калий
Калият е главният вътреклетъчен катион. Заедно с натрия участва в поддържането на нормалния воден баланс, осмотичното и киселинно-алкално равновесие. Заедно с калция участва в регулирането на нервно-мускулната активност. Нормалното серумно ниво на калия се регулира от бъбреците, алдостерона, катехоламините.
При нарушаване на баланса на калия в организма може да настъпи:
Хипокалиемия възниква, когато нивата на серумния калий са под 3,6 mmol/L. Симптомите на хипокалиемия включват мускулна слабост, хипотония, сърдечна аритмия, запек, полиурия, никтурия, жажда.
Хиперкалиемия възниква, когато нивата на серумния калий са над 5,5 mmol/L. При повишаване на серумния калий се появяват следните симптоми: слабост, умора, палпитации, сърдечна аритмия, парестезии, парализи. Изразената хиперкалиемия е спешно състояние, тъй като има опасност от сърдечна ритъмна смърт – камерна тахикардия и камерно мъждене.
Калций
Калцият е неорганичният елемент, който се съдържа в най-голямо количество в човешкия организъм. Той участва в минерализацията на скелета, предаването на нервните импулси и мускулните съкращения, съсирването на кръвта, секрецията на хормони и др. Постоянството на серумното ниво на калция се поддържа от витамин Д, паратхормон, калцитонин и някои други хормони.
При нарушаване на хомеостазата на серумния калций може да настъпи:
Хипокалциемия (понижен калций)
Хипокалциемия се диагностицира, когато нивото на серумния калций е под 2,12 mmol/l. Клиничните симптоми при понижен калций включват: повишена мускулна възбудимост, тетанични гърчове, фациален спазъм (симптом на Chvostec), спазъм на китката (симптом на Trousseau), ларингоспазъм, бронхоспазъм. Сърдечно-съдовите прояви на хипокалциемия включват хипотония, сърдечни аритмии, застойна сърдечна недостатъчност.
Хиперкалциемия (повишен калций)
Хиперкалциемия е налице, когато общият серумен калций е над 2,7 mmol/l. Клиничните прояви на хиперкалциемия са много разнообразни и включват:
- сърдечно-съдови прояви – хипертония, брадикардия, аритмия
- прояви от страна на ЦНС – главоболие, личностни промени, депресия, халюцинации, мисловни нарушения, остра психоза
- промени в мускулите и скелета – мускулна слабост, хондрокалциноза, при първичен хиперпаратиреоидизъм – подагра и хиперурикемия
- бъбречни нарушения – полиурия, нефрокалциноза, уролитиаза, остра бъбречна недостатъчност
- стомашно-чревни нарушения – гадене, повръщане, запек, дуоденална язва, панкреатит
- калцификации – в конюнктивата, роговицата, кръвоносните съдове, сърдечните клапи, тъканите около ставите.
Прочетете за:
Натрий
Калий
Калций
Електролити – магнезий, хлорид, неорганичен фосфор
