Хипернатриемията представлява състояние на повишени серумни нива на натрий над 152 mmol/l. Характеризира се с понижаване на общото количество течности в организма и настъпване на електролитен дисбаланс. По-често се причинява от загуба на вода отколкото от излишък на натрий в кръвта. Натрият е значим макроелемент, който изпълнява важна роля в поддържане на водно-солевия и алкално-киселинния баланс в организма.
Клинично хипернатриемията може да има дискретна симптоматика или да се открои с по-тежки прояви:
• унесеност
• слабост
• раздразнителност
• повишена нервно-мускулна възбудимост
• гадене
• повръщане
• обилно потене
• отоци
• припадъци
• кома.
В зависимост от обемния статус хипернатриемията бива:
• Еуволемична
• Хиповолемична
• Хиперволемична.
Причини за настъпване на хипернатриемия могат да бъдат:
За хиповолемична хипернатриемия
- Тежка дехидратация поради
– Недостатъчен прием на вода
– Продължително повръщане
– Тежка диария
– Ексцесивно изпотяване при треска (хиперхидроза)
– Обширно изгаряне - Повишена загуба на вода през уринарния тракт поради глюкозурия или прием на осмотични диуретици.
За еуволемична хипернатриемия
- Ексцесивна екскреция на вода през бъбреците при захарен диабет, причинена от нарушена продукция на вазопресин от хипофизата или на увредена чувствителност на бъбреците към вазопресина
- Болест на Cushing
- Остра тубулна некроза
- Прием на някои медикаменти – стероиди, антихипертензивни средства.
За хиперволемична хипернатриемия
- Прекомерна употреба на сол
- Хипервентилация
- Синдром на Кон (Conn).
