Оток представлява прекомерно натрупване на течност в интерстициалното (извънклетъчното) пространство и в телесните кухини.
Основните механизми за възникване на отоци са:
– увеличено хидростатично налягане при венозен застой;
– намалено онкотично налягане при хипопротеинемия;
– лимфна стаза – при карцином, метастази;
– увеличен капилярен пермеабилитет при възпалителен процес;
– електролитни и хормонални нарушения.
Видове отоци:
I. Оток на кожата (едем).
Най-често кожните отоци възникват в участъци, богати на рехава съединителна тъкан – клепачи, бузи, горната част на китката и ходилата, скротума, вулвата.
Кожата е задебелена, изпъната и лъскава. При натискане на оточната кожа с пръст се образува трапчинка, която се изглажда бавно. Отоците се палпират върху твърда костна подложка (тибия, сакрум). Трапчинка не се образува при дълготрайни отоци, поради разрастване на съединителна тъкан в кожата (твърди отоци), също при отоци по клепачите и скротума.
Отокът може да бъде локален, по-разпространен или генерализиран (аназарка) – обхваща подкожната тъкан на цялото тяло.
Различават се следните видове кожни отоци:
1. Сърдечни отоци.
Възникват при сърдечна недостатъчност. Най-рано се появяват по долните крайници около глезените – хидростатични отоци. По-късно могат да обхванат сакрума или гърба, получават се и изливи в телесните кухини. В началото се дължат на венозен застой, а по-късно роля имат и други фактори – задръжка на натрий, хипопротеинемия.
Сърдечните отоци са най-изразени вечер и намаляват или изчезват сутрин след нощна почивка. Сърдечните отоци са твърди при палпация, кожата върху тах е лъскава, опъната, не е зачервена и топла.
2. Бъбречни отоци.
Те са бледи, меки, неболезнени, подвижни, при промяна на положението на тялото и отокът се премества към съответната по-ниска страна. В началото на заболяването бъбречните отоци се появяват по лицето и клепачите, след което се разпространяват по цялото тяло. Те са най-добре изразени сутрин при ставане от леглото.
За възникването на бъбречните отоци значение имат хипопротеинемията, задръжката на натрий в организма, увеличената пропускливост на капилярите. При нефрозния синдром основна роля има хипопротеинемията, а при острия гломерулонефрит водеща е повишената пропускливост на капилярите.
3. Възпалителни отоци.
Възникват около възпалителни огнища. Кожата е зачервена и затоплена.
4. Ангионевротичен оток.
Дължи се на нарушена пропускливост на капилярите. Развива се при алергия. Най-често възниква по клепачите, бузите, устните, езика, ларинкса. Отличава се с внезапна поява, краткотрайност, придружаващ сърбеж, понякога с еозинофилия. Ангионевротичният оток е опасен за живота, когато засегне гласните връзки.
5. Лимфогенен оток (лимфедем).
Дължи се на лимфна стаза. Излизането на лимфа в интерстициума предизвиква разрастване на съединителна тъкан. По-късно кожата задебелява, придобива вид на портокалова кора, като може да прогресира до елефантиаза.
6. Кахектичен оток.
Възниква при значителна хипопротеинемия, но роля играе и увреждането на стените на кръвоносните съдове. Тези отоци са бледи и меки също както бъбречните отоци. Наблюдават се при тежко изтощение на организма.
7. Физиологичен оток.
– оток на долните клепачи при преумора
– отоци по ходилата и подбедриците в края на работния ден при хора, които стоят продължително време изправени (ортостатични отоци)
– отоци по ходилата и подбедриците при продължително стоене в седнало положение, например при пътуване със самолет. Тези отоци се дължат на обездвижването, при което се изключва мускулната помпа на прасците, която има основна роля за оттичането от вените и лимфните съдове.
– отоци, които възникват пременструално или по време на бременност.
8. Ятрогенни отоци.
Приемът на много лекарствени средства може да бъде причина за поява на отоци, например НСПВС, кортикостероиди, естрогени.
II. Събиране на серозна течност (трансудат) в телесните кухини – хидропс (hydrops)
1. Хидроторакс (hydrothorax) – излив в плевралното пространство. Среща се при: сърдечна недостатъчност, белодробна емболия, колагенози, бъбречни заболявания, чернодробна цироза, хепатит, карцином на панкреаса. Плеврален излив в дясно, придружен от асцит се наблюдава при доброкачествен тумор на яйчниците.
2. Хидроперикард (hydropericardium) – излив в перикардната торбичка.
3. Асцит (ascites) – излив в коремната кухина. Среща се при хепатит, чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефрозен синдром, тромбоза на v. portae, злокачествен тумор и др.
4.Хидрартроза (hydrarthrosis) – излив в ставната кухина.
