Асцитът представлява подуване на корем в резултат от събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина.
Асцитната течност може да бъде:
1. Трансудат – бистра течност, бедна на белтъци и клетки, не съдържа микроорганизми. Наблюдава се при чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефрозен синдром и др.
2. Ексудат – богата на белтъци течност, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Наблюдава се при туберкулозен перитонит, неспецифичен перитонит.
3. Хилозен (млекоподобен) асцит. Асцитната течност е богата на масти. Възниква при увреждане на гръдния лимфен проток (ductus thoracicus) от тумори, травми.
4. Псевдохилозен асцит. Наподобява хилозния асцит. Асцитната течност съдържа множество мезотелни клетки, левкоцити или туморни клетки.
5. Хеморагичен асцит – асцитната течност съдържа еритроцити. Среща се при злокачествени тумори.
Причини за асцит
Асцит се наблюдава най-често при следните заболявания:
- портална хипертония (повишено налягане в чернодробните съдове) при чернодробна цироза
- рак на черния дроб, алкохолен хепатит
- злокачествени тумори с метастази в черния дроб и перитонеума (карциноматоза на перитонеума), мезотелиом
- тумор на яйчниците – синдром на Мейгс
- десностранна сърдечна недостатъчност, констриктивен перикардит
- нефрозен синдром
- тежко недохранване – квашиоркор
- туберкулозен перитонит
- тромбоза на чернодробните вени – синдром на Budd-Chiari
- тежък остър или хроничен панкреатит
- хронична бъбречна недостатъчност
- хипотиреоидизъм (микседем).
Когато количеството на асцитната течност е 100 до 400 мл симптоми могат да липсват. С увеличаването на течността се появява дискомфорт, болка в корема, задух поради притискане на диафрагмата. Възможна е появата на пъпна херния, поради повишеното налягане в коремната кухина.
При асцит коремът е издут, с изгладени хълбоци, опъната и лъскава кожа, изгладен пъп – т. нар. жабешки корем. Чрез перкусия се установява тимпаничен звук в горната част на корема и притъпление в долната част на корема и по фланговете. Положителен е симптомът на „плискането“. Той се изследва като чрез почукване в единия фланг на корема се предизвиква лека ударна вълна в свободно подвижната течност. Другата ръка се поставя върху срещуположния фланг на корема и се усеща леко сътресение на коремната стена.
За изясняване на причината за асцита може да се извърши пробна коремна пункция. Взетата асцитна течност се изследва за прозрачност, цвят, относително тегло, количество на белтъка, клетки, ензими, микроорганизми.
Ехографията е много точен диагностичен метод, чрез който може да се установи асцит в малко количество 50 – 100 мл.
