Как се диагностицира миастения гравис?
За потвърждаване на диагнозата миастения гравис се използват различни изследвания – фармакологични, серологични, електромиографски и др.
Тестове за мускулно натоварване
Патологичната мускулна уморяемост може да се потвърди чрез тестове за мускулно натоварване:
- след продължително гледане нагоре или встрани птозата на клепача и двойното виждане се засилват.
- при броене на глас се засилва дисфонията
- при изкачване на стълби или при няколко клякания се развива слабост в краката
- при продължително стоене с изпънати напред ръце с дланите нагоре се появява слабост в горните крайници.
Динамометрия
Динамометрията е метод за измерване на мускулната сила в определени мускулни групи чрез специален инструмент – динамометър.
Медикаментозни тестове ((антихолинестеразни тестове)
Целта на тези тестове е да се установи дали мускулната сила се подобрява след приложение на антихолинестеразни средства. Те блокират ензима ацетилхолинестераза и по този начин забавят хидролизата на ацетилхолина.
- Синтостигминов тест
Инжектира се Синтостигмин интрамускулно или бавно венозно. На 15-ата минута след приложението се отчита подобрение на миастенните прояви (птоза, диплопия, дисфония), което продължава 2-3 часа. Подобрението на симптомите може да се отчете клинично, но е по-добре да се потвърди електромиографски. Отрицателният тест не изключва наличието на МГ, но трябва да се потърси и друга причина за мускулната слабост.
- Тест с Tensilon (Edrophonium chloride)
Тензилонът е бързо действащ антихолинестеразен препарат, който забавя хидролизата на ацетилхолина. Инжектира се бавно венозно, като след 10-30 секунди мускулната слабост се подобрява. Ефектът продължава около 5 минути.
Изследване на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори (анти-AChR антитела)
Повишен титър на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори се установява при около 80 % от болните с генерализирана форма и при 50 % от тези с очна форма на МГ. Няма корелация между титъра на антителата и тежестта на миастенията. Антителата са еднакво повишени независимо от това дали болният се влошава или е в ремисия.
При серонегативните пациенти (тези, които нямат анти-AChR антитела) може да се установят анти- MuSK антитела. Това са антитела срещу мускулно специфичната тирозин киназа.
При 80 % от болните с тимом се откриват антитела срещу напречнонабраздените мускулни влакна – анти-SM антитела.
Електромиография (ЕМГ)
При електромиографското изследване се извършва стимулация на нерва с ниска честота (1-3-5 Hz) и се отчита намаление на амплитудата на М отговора от мускула с повече от 10 % (декрементен отговор). Положителен декремент се установява при 95 % от случаите с генерализирана форма на миастения гравис и при 40 % от пациентите с очна форма.
Електромиографията е най-често използваният метод за установяване на нарушения в нервно-мускулното предаване.
По-чувствителен метод за установяване на субклинични нарушения в нервно-мускулното предаване е електромиография на единично мускулно влакно (single-fiber EMG). Този метод е положителен при 96 % от болните с генерализирана форма и при 80 % от болните с очна форма на МГ.
Компютърна томография, ЯМР
Чрез компютърната томография или ЯМР на предния медиастинум се установява тимом или хиперплазия на тимусната жлеза.
Референции:
1. О. Григорова: Myasthenia gravis pseudoparalytica
2. П. Стаменов, М. Миланова: Миастения гравис
3. Mayo Clinic: Myasthenia Gravis
4. David Hilton-Jones: Practical Neurology Diagnose Myasthenia Gravis
Прочетете за:
Миастения гравис – причини
Симптоми на миастения гравис. Клинични форми
Миастенна криза
Лечение на миастения гравис
