Миастения гравис (Myasthenia gravis) представлява автоимунно заболяване, което се характеризира с изразена мускулна слабост и уморяемост на напречнонабраздената мускулатура. Дължи се на нарушено предаване на нервните импулси на нивото на нервно-мускулния синапс. Установява се намален брой на ацетилхолиновите рецептори (AChR) в мускулните синапси.
Заболяването се среща рядко. Най-често се развива във възрастта между 20 и 30 години, по-често при жени. Втори пик се наблюдава между 50- и 70- годишна възраст, като се засягат повече мъжете.
Какви са главните причини за миастения гравис?
Миастения гравис е автоимунно заболяване с вероятно участие на тимуса. Тимусната жлеза е част от имунната система на организма. Счита се, че тя провокира производството на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори.
Автоимунната патогенеза се подкрепя от следните фактори:
- наличие на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори (анти-AChR антитела)
Повишен титър на антитела се установява при 80-90 % от болните с генерализирана форма на МГ и при около 60 % от болните с очна форма.
При пациентите, които са серонегативни (нямат анти-AChR антитела) може да се установят антитела срещу мускулно специфичната тирозин киназа (анти- MuSK антитела). Тя има важна роля за формирането на ацетилхолиновите рецептори. Откриват се още антителата срещу протеин, наречен липопротеин-свързан протеин 4 (LRP4).
Някои хора имат миастения гравис, която не е причинена от антитела, блокиращи ацетилхолин, MuSK или LRP4. Този тип миастения се нарича серонегативна или антитяло-отрицателна миастения гравис. Учените считат, че серонегативният тип също има автоимунна генеза, но отговорните антитела все още не могат да бъдат открити.
- наличие на патологични промени в тимуса
При 10 – 15 % от пациентите с миастения гравис се установяват тумори в тимуса (тимоми), а при над 50 % (предимно млади жени) е налице хиперплазия на тимусната жлеза.
- МГ често се асоциира с други автоимунни заболявания
Болните от миастения гравис често страдат и от други автоимунни заболявания, например: тиреотоксикоза, ревматоиден артрит, лупус, апластични анемии, полимиозити.
- появява се преходен миастенен синдром у новородени от майки с миастения
Повечето бебета, родени от майки с миастения, притежават анти-AChR антитела при раждането, но само 10-20% развиват неонатална миастения. Това може да се дължи на защитен ефект на алфа-фетопротеина, който инхибира свързването на анти-AChR антителата с ацетилхолиновите рецептори. Високите нива на анти-AChR антитела в серума на майката могат да увеличат риска за неонатална миастения. Затова понижаването на титъра на антителата на майката в периода преди забременяване чрез плазмафереза може да бъде полезно.
- състоянието на пациентите се подобрява след отстраняване на тимуса (тимектомия), плазмафереза и имносупресивна терапия.
Описани са няколко вродени миастенни синдрома, които се унаследяват автозомно-рецесивно. При конгениталните (вродените) форми се откриват голям брой дефекти на постсинаптично, пресинаптично и синаптично ниво. Не се образуват антитела срещу ацетилхолиновите рецептори.
Каква е патогенезата на миастения гравис?
Имунната система започва да произвежда антитела, които блокират или разрушават ацетилхолиновите рецептори в мускулите. Точната причина за това е неизвестна, но се счита, че роля има тимусната жлеза, която провокира производството на тези антитела.
Анти-AChR антитела причиняват намаляване на броя на ацетилхолиновите рецептори чрез:
- комплемент-медиирана лиза – антителата се свързват с ацетилхолиновите рецептори в постсинаптичната мембрана на нервно-мускулния синапс и активират системата на комплемента. В резултат се образува мембранно атакуващ комплекс, който разрушава ацетилхолиновите рецептори.
- свързване с ацетилхолиновите рецептори и увеличаване на рецепторната ендоцитоза
- блокират свързването на ацетилхолин с неговия рецептор.
Крайният ефект от деструкцията на ацетилхолиновите рецептори е намаляване на постсинаптичните потенциали, които са недостатъчни да предизвикат разряд в мускулните влакна. В резултат намалява контрактилната сила на напречнонабраздената мускулатура. Наблюдава се прогресивно намаляване на мускулната сила при многократна употреба и възстановяване след период на почивка.
Най-често се засягат очедвигателните мускули, лицевата, гълтателната и фонационната мускулатура, както и тази, свързана с поддържане на изправеното положение на главата.
Референции:
1. О. Григорова: Заболявания, свързани с нервно-мускулното предаване
2. П. Стаменов, М. Миланова: Миастения гравис
3. National Institute of Neurological Disorders and Stroke: Myasthenia gravis
4. ScienceDirect: Myasthenia gravis
Прочетете за:
Симптоми на миастения гравис. Клинични форми
Миастенна криза
Изследвания при миастения гравис
Лечение на миастения гравис
