Невралгия на троичния нерв е хронично рецидивиращо заболяване, което се проявява с кратки пристъпи на силна, стрелкаща болка в зоната на инервация на едно или повече разклонения на троичния нерв. Най-често това са разклоненията, които инервират горната челюст (n. maxillaris) и долната челюст (n. mandibularis), съответно ІІ и ІІІ клон на нерва.
Класификация
Различаваме две форми на невралгията на троичния нерв (V черепномозъчен нерв): първична (идиопатична) и симптоматична.
Какви са причините за невралгия на троичния нерв?
Идиопатичната невралгия на n. trigeminus е с ненапълно установена етиопатогенеза. Възниква най-често в средна и напреднала възраст. В част от случаите е предизвикана от притискане на нервното коренче от удължен или разширен артериален съд – най-често клонове на церебеларната артерия, бримки на базиларната артерия. Предполага се, че хроничната болка се поддържа чрез механизми, свързани с таламуса.
Симптоматичната невралгия може да бъде предизвикана от:
- херпес зостер
- аневризма или артериовенозна малформация
- тумори на мозъчния ствол и черепната основа
- черепно-мозъчна травма
- заболявания на зъбите и челюстите
- възпаления на темпоромандибуларната (долночелюстната) става
- васкулити и съединителнотъканни заболявания.
Какви са симптомите при невралгия на троичния нерв?
Идиопатичната невралгия на троичния нерв се проявява с кратки пристъпи на едностранни, много интензивни стрелкащи болки, подобни на удар от електрически ток, най-често в зоната на инервация на горночелюстния нерв (зъбите на горната челюст, горната челюст, скулите) и долночелюстния нерв (зъбите на долната челюст, долната челюст). Пристъпите продължават от няколко секунди до няколко минути и многократно се повтарят (до 100 пъти в денонощие), като понякога образуват кратки серии. Възникват спонтанно или са провокирани от дъвчене, говорене, гримаса, движения на главата, допир до лицето, бръснене, миене не зъбите. Болката може да бъде толкова внезапна и силна, че да накара болния да трепне (болков тик).
При прегледа се установява провокиране на болката при притискане на периферните клонове на троичния нерв в областта на супраорбиталния, инфраорбиталния и менталния отвор. Болката се провокира и при притискане на т.нар. тригерни зони – в областта на крилата на носа, венците, бузите.
Наблюдават се разстройства в потоотделянето в засегнатата страна. При продължителен ход на заболяването може да се стигне и до отслабване на индивида вследствие отказа от храна поради силните болки при хранене.
Как се поставя диагнозата невралгия на троичния нерв?
Диагнозата се базира на клиничната картина. Следва да подозираме симптоматична невралгия в случай, че тригеминалната болка се наблюдава при лица под 40-годишна възраст, няма типична локализация (засяга областта на очите и челото, инервирани от І клон на троичния нерв), продължава и в междупристъпния период, чувствителността по лицето е понижена.
Диференциална диагноза
Прави се диференциална диагноза с:
- неврит на троичния нерв – инфекциозен (херпес зостер, цитомегаловирус, вирус на Епщайн-Бар), неинфекциозен (токсичен, при захарен диабет, саркоидоза).
- невралгия на n. glossopharyngeus – едностранна пристъпна болка в корена на езика, която ирадиира към долната челюст и външния слухов проход и се провокира от хранене, говор и притискане на задната част на езика с шпатула.
- мигрена – болката е пулсираща и продължава от няколко часа до едно и повече денонощия
- клъстърно главоболие – болката е пулсираща, пристъпна и локализирана в слепоочната област
- артроза на темпоромандибуларната става – болката се появява при хранене, ирадиира към ухото.
- синдром на Tolosa-Hunt – възпаление с невралгия на І клон на троичния нерв (n. ophtalmicus). Съпътства се от парализа на очедвигателните мускули.
Какво е лечението при невралгия на троичния нерв?
Пристъпите се прекратяват с помощта на антиепилептични средства (антиконвулсанти) – Carbamazepine, Phenytoin, Topiramate. При непоносимост към някой от тези препарати е възможна употребата и на други антиепилептични средства от групата на бензодиазепините (клоназепам) и валпроатите. Възможно е добавяне на мускулен релаксант (баклофен) към терапията. Допълнително се назначават аналгетици (аспирин, парацетамол, индометацин), както и трициклични антидепресанти (амитриптилин) с цел повлияване емоционалната компонента на болката. Средство на избор е нервната блокада с алкохол, фенол или глицерол.
Възможно е и приложението на физиотерапевтични процедури – електротерапия или ултразвук в засегната област без обаче те да се прилагат върху тригерните точки.
Автор: д-р Т. Господинов
Прочетете за:
Невралгия – причини, видове
Интеркостална невралгия
Окципитална невралгия
Постхерпетична невралгия
