Меню

Определение: Невралгията на троичния нерв е хронично рецидивиращо заболяване, което се проявява с кратки пристъпи на интензивна болка със стрелкащ характер в зоната на инервация на едно или повече разклонения на троичния нерв. Най-често това са разклоненията, които инервират горната челюст (n. maxillaris) и долната челюст (n. mandibularis), съответно ІІ и ІІІ клон на нерва.

Класификация: Различаваме две форми на невралгията на троичния нерв (V черепномозъчен нерв):
• първична (идиопатична)
• симптоматична.

Етиопатогенеза:
Идиопатичната невралгия на n. trigeminus е с ненапълно установена етиопатогенеза. Възниква най-често в средна и напреднала възраст и в част от случаите е предизвикана от притискане на нервното коренче от удължен или разширен артериален съд – най-често клонове на церебеларната артерия (a. cerebelli superior, a. cerebelli inferior anterior и техни клонове), бримки на базиларната артерия. Предполага се, че хроничната болка се поддържа чрез механизми, свързани с таламуса в междинния мозък.

Симптоматичната невралгия може да бъде предизвикана от херпес зостер, аневризма или артериовенозна малформация, дисеминирана склероза, тумори на мозъчния ствол и черепната основа, черепно-мозъчна травма, заболявания на зъбите и челюстите, възпаления на темпоромандибуларната (долночелюстната) става, васкулити и съединителнотъканни заболявания.

Клинична картина:
Идиопатичната невралгия на троичния нерв се проявява с кратки пристъпи на едностранни, много интензивни стрелкащи болки, подобни на удар от електрически ток, най-често в зоната на инервация на горночелюстния нерв (зъбите на горната челюст, горната челюст, скулите) и долночелюстния нерв (зъбите на долната челюст, долната челюст). Пристъпите продължават от няколко секунди до няколко минути и многократно се повтарят (до 100 пъти в денонощие), като понякога образуват кратки серии. Възникват спонтанно или са провокирани от дъвчене, говорене, гримаса, движения на главата, допир до лицето, бръснене, миене не зъбите. Болката може да бъде толкова внезапна и силна, че да накара болния да трепне (болков тик).

При прегледа се установява провокиране на болката при притискане на периферните клонове на троичния нерв в областта на супраорбиталния, инфраорбиталния и менталния отвор. Болката се провокира и при притискане на т.нар. тригерни зони – в областта на крилата на носа, венците, бузите.

Наблюдават се разстройства в потоотделянето в засегнатата страна, а при продължителен ход на заболяването може да се стигне и до отслабване на индивида вследствие отказа от храна поради силните болки при хранене.

Диагноза: Диагнозата се базира на клиничната картина. Следва да подозираме симптоматична невралгия в случай, че тригеминалната болка се наблюдава при лица под 40-годишна възраст, няма типична локализация (засяга областта на очите и челото, инервирани от І клон на троичния нерв), продължава и в междупристъпния период, чувствителността по лицето е понижена.

Диференциална диагноза: Прави се диференциална диагноза с:

  • неврит на троичния нерв – инфекциозен (херпес зостер, цитомегаловирус, вирус на Епщайн-Бар), неинфекциозен (токсичен, при захарен диабет, саркоидоза).
  • невралгия на n. glossopharyngeus – едностранна пристъпна болка в корена на езика, която ирадиира към долната челюст и външния слухов проход и се провокира от хранене, говор и притискане на задната част на езика с шпатула.
  • мигрена – болката е пулсираща и продължава от няколко часа до едно и повече денонощия
  • клъстърно главоболие – болката е пулсираща, пристъпна и локализирана в слепоочната област
  • артроза на темпоромандибуларната става – болката се появява при хранене, ирадиира към ухото.
  • синдром на Tolosa-Hunt – възпаление с невралгия на І клон на троичния нерв (n. ophtalmicus). Съпътства се от парализа на очедвигателните мускули.

Лечение: Пристъпите се прекратяват с помощта на антиепилептични средства (антиконвулсанти) – Carbamazepine, Phenytoin, Topiramate. При непоносимост към някой от тези препарати е възможна употребата и на други антиепилептични средства от групата на бензодиазепините (клоназепам) и валпроатите. Възможно е добавяне на мускулен релаксант (баклофен) към терапията. Допълнително се назначават аналгетици (аспирин, парацетамол, индометацин), както и трициклични антидепресанти (амитриптилин) с цел повлияване емоционалната компонента на болката. Средство на избор е нервната блокада с алкохол, фенол или глицерол.

Възможно е и приложението на физиотерапевтични процедури освен медикаментозната терапия – електротерапия или ултразвук в засегната област без обаче те да се прилагат върху тригерните точки.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!