На латински: Glaucoma
На английски: Glaucoma
Определение: Глаукомата е невродегенеративно заболяване, което се характеризира със загуба на ганглийни клетки на ретината и атрофия с екскавация на зрителния нерв. Патологичните промени водят до прогресиращо ограничаване на периферното зрение и понижаване на зрението до слепота.
Глаукомата е широко разпространена болест, която се нарежда на второ място като причина за слепота след катарактата. Честотата на разпространението ѝ не зависи от повишените социално-икономически условия, нито от подобрената обществена здравна култура.
Етиология: Рисковите фактори за развитие на глаукома са многобройни.
- Очна хипертензия – нормално вътреочното налягане се движи в границите на 10 до 21 mmHg. Високото вътреочно налягане уврежда ганглийните клетки на ретината и предизвиква деформация на диска на зрителния нерв и ламина криброза
- Широките денонощни амплитуди в стойностите на вътреочното налягане
- Влошен кръвоток и нарушено изхранване на зрителния нерв
- Съдови фактори, свързани с хипертонична болест
- Периферни съдови заболявания
- Захарен диабет – води до микроангиопатии на ретината
- Възраст – по-често при хора над 45 години
- Неврологични заболявания
- Генетични фактори – фамилна обремененост
- Анатомични фактори
– Миопия
– Ендокринни заболявания (хипо- или хипертиреоидизъм)
– Дебелината на роговицата.
Патоанатомия:
Апоптоза на ганглийните клетки на ретината
Нормално с напредване на възрастта част от ганглийните клетки, чиито аксони сформират зрителния нерв, умират и това води до известно влошаване на централното и периферно зрение. При глаукома степента на увреждане и загиване на ганглийните клетки на ретината е значително по-висока. Загубата на периферното зрение обаче настъпва много късно – едва когато са ликвидирани повече от половината от ганглийните клетки.
Периодично или трайно повишение на вътреочното налягане
1. Вътреочната течност, наречена още очен ликвор (humor aquosus) изпълва предна и задна очна камера и просмуква стъкловидното тяло. Тя е продукт на цилиарното тяло, на processes ciliares, в които е заложена гъста мрежа от капиляри.
2. За разлика от кръвната плазма вътреочната течност съдържа по-малко белтъци и антитела, глюкоза, урея и бикарбонати, но се отличава с по-голямо съдържание на аскорбинова киселина и хлориди.
3. Количеството на вътреочната течност е постоянно, т.е. продукцията и оттичането са в строго равновесие. Налягането, което вътреочната течност упражнява върху очните стени, се нарича вътреочно налягане или офталмотонус.
4. Вътреочното налягане е биологична константа в човешкия организъм и се измерва в mmHg. Нормалните му стойности са между 10 и 21mmHg. По-високите (очна хипертензия), както и по-ниските (очна хипотензия) от тези стойности са патологични.
Повишението на очното налягане при глаукома се дължи на затруднено оттичане на камерната течност. Увеличената продукция на вътреочна течност се среща рядко и по-често е преходна. Има два пътя на оттичане на образуваната вътреочна течност:
- Преден път – произведената от цилиарното тяло течност преминава през зеницата от задна в предна очна камера. Оттам се просмуква през трабекуларния апарат, навлиза в Шлемовия канал и чрез колекторни вени на склерата напуска очната ябълка.
- Заден път – т.нар. увеосклерален отток, осигурява оттичането на много малка част от вътреочната течност, която преминава през периваскуларните пространства на ириса и супрахориоидеята.
Видове глаукома:
В зависимост от етиологията различаваме следните видове глаукома:
1. Първична – появява се в зряла възраст, без да е налично предхождащо очно заболяване. Може да бъде:
- Откритоъгълна (glaucoma anguloapertum) – наричана още проста глаукома (glaucoma simplex)
- Закритоъгълна (glaucoma anguloocclusivum) – наричана още застойна глаукома (glaucoma congestivum), протича на пристъпи.
2. Вторична – развива се като усложнение на друго очно заболяване или поради травма. В зависимост от това тя бива:
• Възпалителна
• Травматична
• Факогенна
• Неоваскуларна
• Кортизонова
• При интрабулбарни тумори.
3. Вродена – дължи се на непълноценно развитие на дренажната система на окото или други по-тежки дефекти в развитието му.
Според степента на увреждане на зрителните функции глаукомата бива:
1. Начална (glaucoma initiale)
2. Развита (glaucoma evolutum)
3. Напреднала (glaucoma progressum) – с наличие на атрофия и екскавация на папилата и дефекти в зрителното поле.
4. Абсолютна (терминална) (glaucoma absolutum, terminale) – при нея се развива пълна слепота.
