Начало / Заболявания и състояния / Очни болести (офталмология) / Глаукома – Закритоъгълна глаукома

Глаукома – Закритоъгълна глаукома

ян. 2, 2016

На латински: Glaucoma angulooclusivum, congestivum
На английски: Primary closed – angle glaucoma

Определение: Закритоъгълната глаукома е офталмологично заболяване, при което вследствие на повишеното вътреочно налягане настъпва прогресивно необратимо влошаване на зрението и опасност от пълна слепота. Закритоъгълната глаукома се дължи на блокиране на иридо-корнейния ъгъл от ирисовата периферия и рязко покачване на стойностите на вътреочното налягане.

Манифестира се с промени в предния очен сегмент и разнообразни субективни и обективни клинични симптоми.
Закритоъгълната глаукома е по-рядко срещана. Обичайно във възрастта над 45 години, по-често при жени. Засяга и двете очи, но не едновременно, а последователно.

Етиология: Важна роля в етиопатогенезата на заболяването имат:
Вродени анатомични особености на окото:
– малка предно-задна ос
– плитка предна очна камера
– относително голяма и сферична леща.

Възрастови промени в окото:
– увеличаване обема на лещата
– уплътнение на лещата
– нарастване ригидността на зеницата.

Патогенеза: Характеризира се с настъпване на плътно съприкосновение на ириса към лещата. Вследствие на този зеничен блок се забавя преминаването на камерната течност от задна в предна очна камера. Това води до повишаване налягането в задна камера, намаляване налягането в предна камера. Перифарията на ириса се изтласква напред, изпълва тесния иридо-корнеен ъгъл и блокира трабекуларния апарат на окото. Бързото блокиране на камерния ъгъл води до внезапно повишаване на вътреочното налягане до стойности над 35mmHg, а в тежките случаи и по-високи.

Клинична картина: В зависимост от клиничното протичане закритоъгълната глаукома бива:
Субакутна (микропристъпна) закритоъгълна глаукома

Субективни оплаквания – проявява се на пристъпи, които продължават от няколко минути до няколко часа. В междупристъпните интервали болният е напълно здрав, не се установява повишено вътреочно налягане. Характерни са:
– периодично замъгляване и премрежване на зрението
– тежест в орбиталната област
– болка в областта на слепоочието и челото
– „цветни кръгове” около светлинни източници.

Обективни промени – установяват се
– лек оток на роговицата
– по-широка зеница, която вяло реагира на сватлина
– повишено очно налягане
– при тежък и продължителен пристъп, който не може да се овладее в първите 24 часа, съществува сериозна опасност от настъпване на тежки усложнения. Възможно е да се получат сраствания между ириса и трабекулума, т.нар. гониосинехии. Обратимият функционален блок преминава в необратим и вътреочното налягане остава трайно високо.

Хронична закритоъгълна глаукома

Субективни оплаквания
– чести пристъпи на замъглено зрение
– тежко и мъчително главоболие

Обективни промени
– вътреочното налягане е трайно и значително повишено
– роговицата е оточна, на вид наподобява „надъхано стъкло”, сетивността ѝ е понижена
– установява се застойна инекция на съдовете около роговицата
зеницата е разширена.

Акутна закритоъгълна глаукома – представя се с остър глаукомен пристъп. Той често е първи признак на проява на болестта и възниква напълно неочаквано. Може да настъпи без каквито и да било причини или да е провокиран от силни емоции, стрес, накапване на мидриатици в очите.

Субективни оплаквания
– рязка непоносима болка в окото и съответната половина на главата
– вегетативни прояви – гадене, повръщане
– отпадналост, загуба на ясна ориентация
– силно намалено е зрението.

Обективни промени
– силно зачервено око
– застой в предните цилиарни и конюнктивни вени
– роговицата е оточна, с намалена сетивност, на вид наподобява матово стъкло
– предната камера е плитка
– камерната течност е мътна, поради повишеното белтъчно съдържимо в нея
– зеницата е широка, овална със зеленикав цвят
– няма зенична реакция на светлина.

След няколко дни до седмица пристъпът стихва, зрението до известна степен се възстановява. При липса на лечение скоро настъпва повторен пристъп с още по-тежки последици. Възможно е да настъпят сериозни усложнения – гониосинехии, атрофични участъци по ириса, пигментни отложения по роговицата, белезникави мътнини под предната лещена капсула.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнестичните данни
Клиничното изследване
– Вътреочното налягане е високо
– Установява се застойна инекция
– Роговицата е с намалена прозрачност – като „надъхано стъкло”, сетивността ѝ е понижена
– Зеницата е широка, паретична
– Предната очна камера е плитка
– Зрението е силно намалено.

Диференциална диагноза: Острият глаукомен пристъп е много важно да се отдиференцира от остър иридоциклит, за да се избегнат грешки в лечението.
Острият иридоциклит се лекува с атропин, който е противопоказен за лечение на остър глаукомен пристъп.

Лечение:
Острият глаукомен пристъп изисква спешна медицинска намеса. Лечението включва:

  • Sol. Pilocarpini 1% – 1 – 2 капки през 5 минути в продължение на един час и след спадане на вътреочното налягане – накапване през един час
  • Diamox 500 mg перорално
  • Mannitol 18% i.v. бавно.

Първичната закритоъгълна глаукома е добре да се лекува рано, още при първия пристъп. Прилагат се първично медикаментозно лечение и задължително последваща операция.

Медикаментозно лечение:
– Миотици
– Манитол
– Диамокс

Оперативно лечение – базална иридектомия, фистулизираща операция.

Последни публикации