На латински: Glaucoma anguloapertum, simplex
На английски: Primary open-angle glaucoma
Определение: Глаукомата е оптична невропатия, при която се увреждат ганглийните клетки на ретината, настъпва атрофия и екскавация на папилата на зрителния нерв. В резултат се засяга зрението с прогресиращо ограничаване на периферното зрително поле, което води до бавно настъпваща трайна слепота.
Първичната откритоъгълна глаукома, която е най- широко разпространена, възниква във възрастта над 45 години и обичайно има фамилен характер. Засягат се и двете очи, но несиметрично или последователно.
Етиология: Следните теории обясняват етиопатогенезата на откритоъгълната глаукома:
Механична – повишеното вътреочно налягане уврежда механично ретината и зрителния нерв
Васкуларна – повишеното вътреочно налягане притиска съдовете, които изхранват ретината и зрителния нерв
Исхемична – при високо вътреочно налягане и артериална хипотония или други съдови заболявания настъпват нарушения в съдовата регулация на окото
Ексцитотоксична – повишените нива на глутамат и азотен оксид действат токсично на ганглийните клетки на ретината
Генетична – генетични мутации са в основата на възникване на глаукомата
Автоимунна – наличие на серумни антитела, насочени срещу протеините на ретината
Дефект в антиоксидантните системи на окото.
Рискови фактори за развитие на глаукома, освен повишеното вътреочно налягане (над 21mmHg), са:
• Големите денонощнни колебания на вътреочното налягане
• Тънка роговица в централната ѝ част
• Наличие на ексфолиации и хеморагии върху диска на зрителния нерв
• Фамилна обремененост
• Локални съдови изменения
• Миопия над 4 диоптъра
• Системни съдови заболявания.
Клинична картина: Откритоъгълната глаукома е коварно и незабележимо настъпващо заболяване.
При нея повишението на вътреочното налягане става постепенно и бавно, без резки колебания и без да се съпровожда от субективни прояви като главоболие, болки в очите, сълзотечене. В продължение на месеци и години липсват алармиращи симптоми, като незабелязано, но необратимо се уврежда папилата на зрителния нерв.
Оплаквания от непрекъснато тъпо главоболие се появяват едва в късните стадии на заболяването, когато вътреочното налягане достига 40 – 50 mmHg. Влошава се трофиката и се развива прогресираща атрофия с екскавация.
Наблюдават се следните промени при оглед на очното дъно:
- В началото папилата е добре очертана с леко назално избутване на съдовия сноп
- Впоследствие се задълбочава вдлъбването около съдовете, цялата папила става сивкавобледа и хлътва под нивото на околната ретина (т.нар. глаукомна екскавация на папилата)
- Съответно на атрофичните нервни промени настъпват и дефекти в зрителното поле – първоначално се откриват парацентрални скотоми, а с напредване на заболяването се стеснява зрителното поле назално и прогресивно намаля зрителната острота. Най-продължително се запазва темпорално островче от зрително поле, след което се загубва напълно зрението – това е стадият на абсолютна (терминална) глаукома.
В част от случаите глаукомата протича с нормално вътреочно налягане – под 21 – 22mmHg
В други случаи вътреочното налягане надвишава 22mmHg, без обаче да се откривавт промени в диска на зрителния нерв и ганглийните клетки на ретината и без промени в зрителното поле
Диагноза: Обикновено поради спецификата на протичане глаукомата се диагностицира твърде късно, когато вече са налице функционалните смущения. Закъснялата диагноза увеличава проблемите, свързани с лечението, и влошава прогнозата. При настъпила вече атрофия и налични отпадни функции обратното развитие е невъзможно.
Диагнозата се поставя въз основа на:
• Анамнестични данни – търси се фамилна обремененост
• Офталмологично изследване
От първостепенно значение за успешното лечение на глаукомата е ранното диагностициране. То е затруднено поради неясното начало на заболяването – появата на първите симптоми се предшества от месеци и години на увеличено вътреочно налягане.
Ранната диагноза се поставя чрез:
- Проследяване на денонощната крива на вътреочното налягане – измерване сутрин в 6 ч и вечер в 18 ч в продължение на пет дни
- Натоварваща проба – измерване на вътреочното налягане преди и 45 минути след изпиване на един литър вода за 5 минути.
- Разтоварваща проба – измерване на вътреочното налягане преди и 45 минути след накапване на 2% пилокарпин.
Диференциална диагноза:
- Най-важна в диференциално диагностично отношение е катарактата, тъй като и двете заболявания протичат в напреднала възраст, не са налични субективни оплаквания и често се съчетават.
- Възрастова дегенерация на макулата
- Атеросклеротична атрофия на папилата.
Лечение: То е симптоматично. Първоначално се прилага медикаментозно лечение, като след изчерпване на възможностите се прибягва към оперативни лечебни подходи.
Медикаментозно лечение
• Простагландини (за улесняване на увеосклерения отток) – Travoprost, Unoprostone, Latanoprost
• Бета-адреноблокери и инхибитори на карбоанхидразата (потискане продукцията на вътреочна течност) – Timolol, Betaxolol, Dorzolamide, Brinzolamide
• Миотици (за подобряване оттока на камерната течност) – имат по-ограничено приложение – Pilocarpin, Carbachol, Physostigmin
• Алфа-агонисти (понижават продукцията на камерна течност) – Brimonidine 0,2%, Apraclonidine 0,5 – 1%.
Оперативно лечение – лазерна трабекулопластика.
