Под анемия се разбира намалението на хемоглобина и/или броя на еритроцитите под референтните стойности. В едни случаи анемията представлява самостоянелна нозологична единица, а в други е само един от симптомите на друго основно заболяване.
Анемичният синдром е един от най-честите синдроми. Среща се при множество остри и хронични заболявания. Характеризира с отпадналост, лесна уморяемост, бледост, чувство на студ, главоболие, световъртеж, намалена концентрация, сърцебиене, шум в ушите. При хемолитични анемии се увеличава билирубинът в кръвта и тъканите, и се получава жълтеникава оцветка на кожата и лигавиците.
Какви видове анемия има?
Класификацията на анемиите може да се извърши по различни признаци.
- Според големината на еритроцитите се различават нормоцитни, макроцитни и микроцитни анемии, а според оцветката им – нормохромни, хипохромни и хиперхромни.
- По начина на възникване анемиите биват вродени и придобити, а според протичането им – остри и хронични.
- Според броя на ретикулоцитите в периферната кръв анемиите биват – хиперрегенераторни (с повишени ретикулоцити) и хипорегенераторни (с понижени ретикулоцити).
- По механизъм на възникване се различават:
І. Анемии в резултат на недостатъчно производство на еритроцити:
1. Нарушения в синтеза на хемоглобина:
– желязодефицитни анемии;
– сидеробластни и сидероахрестични анемии;
– рефрактерни (дисеритропоетични) анемии;
– анемии при хронични заболявания;
– порфирии и порфиринопатии;
2. Нарушения в синтеза на нуклеиновите киселини:
2.1. дефицит на витамин В12:
– идиопатична мегалобластна (пернициозна) анемия;
– симптоматични (вторични) мегалобластни анемии – при субтотална резекция на стомаха, тотална гастректомия, хронични заболявания на червата (ентерити, дивертикулоза, спру), опаразитяване с рибена тения, хроничен панкреатит, интоксикация с медикаменти и др.
2.2. дефицит на фолиева киселина – фолиеводефицитни анемии:
– първични – при ензимни дефекти, водещи до фолатен дефицит;
– вторични – при недоимъчно хранене, хроничен алкохолизъм, медикаментозна интоксикация;
3. Увреждане на стволовата клетка ( костномозъчна инсуфициенция):
– хипопластични анемии;
– апластични анемии – вродена апластична анемия на Fanconi, идиопатична апластична анемия на Ehrlich;
– симптоматични хипо- и апластични анемии;
4. Намалена стимулация на еритропоезата поради недостатъчна активност на еритропоетин:
– при двустранни хронични бъбречни заболявания;
ІІ. Анемии в резултат на остра кръвозагуба.
ІІІ. Анемии в резултат на повишено разрушаване на еритроцитите – хемолитични анемии:
1. Дефект на еритроцитите:
1.1. Дефект на еритроцитната мембрана:
– наследствена микросфероцитоза на Minkowski-Chauffard;
– наследствена елиптоцитоза (овалоцитоза);
– наследствена стоматоцитоза;
– акантоцитоза;
1.2. Еритроцитни ензимопатии:
– дефицит на еритроцитни гликолитични ензими – пируват-киназа;
– дефицит на Г6ФД, глутатион синтетаза, глутатион редуктаза;
– аномалии в еритроцитния нуклеотиден метаболизъм – пиримидин -5-нуклеотидаза;
1.3. Нарушения в синтеза на глобиновите молекули:
– хемоглобинози – сърповидноклетъчна анемия (хамоглобиноза S), хемоглобиноза С;
– таласемии – голяма хомозиготна бета-таласемия (болест на Кулей), таласемия интермедия, хетерозиготни бета-таласемии, алфа-таласемия;
– метхемоглобинемии;
– сулфхемоглобинемии;
2. Извънеритроцитни увреждания:
– изоимунни хемолитични анемии – хемолитична болест на новороденото;
– автоимунни хемолитични анемии;
– лекарственоимунни хемолитични анемии;
– хемолитични анемии, причинени от травматични, механични, физични, химични фактори, от инфекциозни заболявания и др.
ІV. Анемии вследствие свръхотлагане (секвестрация) на еритроцитите:
– хиперспленизъм;
V. Анемии с комбинирани или неизяснени причини:
– при хронични възпалителни и неопластични заболявания.
Прочетете за:
Видове анемия – кои са най-честите?
Желязодефицитна анемия
