Емболия се нарича процесът на пренасяне с кръвта или лимфата на чуждо тяло, наречено ембол, което предизвиква запушване на артериален, венозен или лимфен съд.

Емболът може да бъде откъсната част от кръвен съсирек (тромбоембол), мастна капка, газово мехурче, туморни клетки, околоплодни води, бактерии или паразити.

В зависимост от локализацията на ембола се различават следните видове емболия:

  • Емболия в малкия кръг на кръвообращението (венозна емболия, белодробна емболия)

При този вид емболия настъпва запушване на клонове на белодробната артерия най-често от тромбоембол или мастни капки. Емболите произлизат от вените на големия кръг на кръвообращението, придвижват се до дясното предсърдие и дясната камера на сърцето, след което попадат в белодробната артерия.

При масивна емболия на ствола и главните клонове на белодробната артерия обикновено настъпва смърт за няколко минути или за часове. Внезапно настъпва силен задух, суха кашлица, посиняване, гръдна болка, развива се остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

При единични емболи в лобарните и сегментарните разклонения на белодробната артерия най-често се развива белодробен инфаркт. Наблюдават се симптоми на остра дихателна недостатъчност – задух, учестено дишане, тахикардия, гръдна болка, фебрилитет.

При запушване на най-малките разклонения на белодробната артерия от множество малки емболи се развива хронична белодробна хипертония.

  • Емболия в големия кръг на кръвообращението (артериална емболия)

Артериалните емболи най-често произхождат от лявата камера или лявото предсърдие на сърцето, много по-рядко от аортата или по-големите артерии. Съдовете, които по-често се засягат от артериални емболи са: мозъчните артерии, артериите на долните крайници, мезентериалните, бъбречните и далачните артерии.

При артериална емболия се развива исхемична некроза на тъканите, например мозъчен или бъбречен инфаркт, гангрена на долните крайници.

  • Емболия в системата на portae (портална емболия)

Порталната емболия се среща рядко. При нея настъпва запушване на главния ствол на порталната вена или на нейните разклонения в черния дроб. Емболите най-често произхождат от мезентериалните вени, от вените на слезката, апендикса. Развива се синдром на портална хипертония – появява се жълтеница, асцит, отоци на долните крайници, разширени вени на хранопровода.

Емболията може да бъде още:

  • Парадоксална емболия

Парадоксална емболия възниква при наличие на патологично съединение между двата кръга на кръвообращението, при което става преминаване на ембола от единия в другия кръг.

Парадоксална емболия може да се наблюдава при: дефект на междупредсърдната или междукамерната преграда, персистиращ Боталов проток, артерио-венозни анастомози в белите дробове, много рядко при порто-кавални анастомози.

  • Ретроградна емболия

За ретроградна емболия се говори, когато ембола се движи в посока, обратна на нормалния кръвен ток. Може да се наблюдава например при венозен застой, когато при силна кашлица в долната празна вена се получава ретрограден кръвоток. Ако в нея се намира тромб, той може да се върне назад и да запуши чернодробната или бъбречна вена.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!