Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) е Грам-отрицателен спираловиден бактерий. Открива се в лигавицата на стомаха и дуоденума. Най-често причинява гастррит и язвена болест.
Над 50 % от хората над 50-годишна възраст са носители на H. pylori, като с напредване на възрастта носителството наратва.
В повечето случаи инфекцията с H. pylori протича безсимптомно. Симптоми се появяват, ако H. pylori причини гастрит, пептична язва или друго заболяване.
Хеликобактер пилорната инфекция е по-честа в развиващите се страни. Рискът от заразяване с H. pylori е свързан с лошите социално-икономическия условия, като пренаселеност, липса на чиста, безопасна храна и вода. Поради това повечето деца в развиващите се страни се заразяват преди 10-годишна възраст.
Морфологични и функционални особености на Хеликобактер пилори
Helicobacter pylori има следните морфологични и функционални особености:
- има 4 до 6 ресни, които са разположени на единия полюс и обуславят тирбушон подобната му подвижност
- не образува капсула и спори
- микроаерофил е (нужен му е по-малко кислород от този в атмосферата)
- култивира се на кръвен или шоколадов агар и на други селективни среди
- образува оксидаза, каталаза, уреаза.
Как става заразяването с Хеликобактер пилори?
Хеликобактер пилори се открива в слюнка, зъбни плаки, повърнати материи и фекалии. Източник на зараза са болните и здравите носители. Заразяването става главно по орално-фекален път, по-специално чрез мръсни ръце, замърсена вода и храна. Наличието на бактериите в слюнката и зъбната плака прави възможно и орално-орално предаване.
Много рядко инфектиране може да настъпи при извършването на гастроскопия с контаминиран гастроскоп.
Как се осъществява патогенната роля на Хеликобактер пилори?
Благодарение на своите ресни, Хеликобактер пилори е силно подвижен бактерий. След като попадне в стомашния лумен, той започва да се придвижва в мукуса до достигането на повърхностния стомашен епител. Мукусът се разгражда от произведените от H. pylori ензими – протеаза, фосфолипаза.
След като достигне епителните клетки, Хеликобактер пилори се прикрепя към повърхността им чрез продуцираните от него адхезини.
Хеликобактер пилори произвежда голямо количество уреаза, която разгражда намиращата се в стомаха урея до амоняк и СО2. Амонякът неутрализира киселото рН в стомашния сок и създава алкална микросреда, предпазваща H. pylori от действието на солната киселина, докато премине мукозния слой.
Амонякът заедно с протеазите, вакуолизиращия цитотоксин и фосфолипазата директно увреждат клетките на стомашната лигавица.
H. pylori инхибира продукцията на соматостатин в антралните D-клетки и така нарушава контролът на секрецията на гастрин и неговото количество се увеличава. Гастринът стимулира секрецията на солна киселина, която уврежда стомашната лигавица.
H. pylori активира възпалителен процес в лигавицата и чрез стимулиране секрецията на интерлевкин 8 (IL-8) от епителните клетки. IL-8 привлича полиморфонуклеарните левкоцити (гранулоцитите), които фагоцитират бактериите. По време на фагоцитозата се освобождават реактивни окислителни радикали и хидролазни ензими, които увреждат околните тъкани.
Прочетете за:
Хеликобактер пилори – какви заболявания причинява H. pylori
Хроничен гастрит
