Хидроторакс представлява вид плеврален излив, при който се събира трансудат (серозна течност) в плевралното пространство – кухината, която се формира между двата листа на плеврата (серозната обвивка на белия дроб).
Нормално в плевралното пространство има малко количество плеврална течност, което улеснява плъзгането на плевралните листове при дишане. При нарушаване на равновесието между хидростатичното налягане в капилярите на висцералния и париеталния лист на плеврата, от една страна, и плазменото онкотично налягане, от друга е възможно преминаването и натрупването на течност през плевралната мембрана в плевралната кухина. Възниква плеврален излив.
В зависимост от състава на плевралната течност се различават няколко вида плеврален излив:
- трансудат – настъпва хидроторакс
- ексудат – може да бъде серозен, гноен, хеморагичен, липиден. Развиват се различни видове плеврит
- наличие на гной – емпием на плеврата
- излив на кръв – хемоторакс
- излив на хилозна течност – хилоторакс.
Трансудатът е плеврален излив, който възниква при нормален пермеабилитет на капилярната мембрана. Представлява прозрачна течност със сламеножълт цвят. Трансудатът има следните биохимични характеристики:
- съдържание на белтък под 30 g/l
- относително тегло под 1012
- количество на LDH в излива под 200 U/l
- не се съсирва
- липсват микроорганизми
- седиментът е беден на клетки.
Какви са причините за хидроторакс?
По своя произход хидротораксът винаги е вторичен. Най-често срещаните заболявания, при които се установява плеврален трансудат са:
- сърдечна недостатъчност
- цироза на черния дроб
- бъбречни заболявания – нефрозен синдром, остър гломерулонефрит, хидронефроза
- микседем – тежък хипотиреоидизъм
- перитонеална диализа
- хипопротеинемия
- саркоидоза
- хиповитаминоза В и С
- компресия на горна празна вена, подключична вена, югуларна вена.
Какви са симптомите при хидроторакс?
Хидротораксът не дава характерни симптоми. В клиничната картина доминират симптомите на основното заболяване. Началото е постепенно, без температура, без болки в гръдния кош. При по-голям излив се появява задух или ако е имало такъв, се засилва. Изливът по-често се локализира в дясната гръдна половина.
При физикалното изследване на пациента се установяват белези на плеврален излив:
- при оглед и палпация се установява изоставане на засегнатата гръдна половина при дишане, отслабен гласен фремитус
- при перкусия се установява притъпление, на което горната граница обикновено е хоризонтална
- при промяна в положението на тялото нивото на течността се мени
- липсва плеврално триене
- дишането е отслабено, като в основата може и да липсва.
При рентгеновото изследване на гръдния кош се установява засенчване на белодробния паренхим, като размера на сянката зависи от големината на плевралния излив.
Как се поставя диагнозата хидроторакс?
Диагнозата хидроторакс се поставя със сигурност след плеврална пункция и изследване на плевралния пунктат.
Какво е лечението?
Провежда се лечение на основното заболяване. При голям плеврален излив се извършва плеврална пункция (торакоцентеза) и бавна евакуация на течността. Често лечението на хидроторакса е трудно, тъй като основното заболяване е в напреднал стадий.
Прочетете за:
Плеврален излив – причини, видове
Хемоторакс – събиране на кръв в плевралната кухина
Пневмоторакс – видове, симптоми
