Епилепсията е хронично заболяване на нервната система, което се характеризира с повтарящи се епилептични припадъци. Припадъкът при епилепсия е клинична изява на аномален или повишен електричен разряд в невроните на главния мозък. Представя се с внезапни и преходни патологични феномени – нарушения на съзнанието, двигателни, сетивни и психични симптоми.
Епилепсията е полиетиологично заболяване, т.е. възможно е да бъде причинено от множество фактори. Около 50 млн души по света страдат от епилепсия, което я прави едно от най-честите неврологични заболявания.
Какви са причините за епилепсия?
Причина за епилептични припадъци могат да бъдат поражения на главния мозък при:
• инфекциозни и паразитни заболявания – менингити, енцефалити, невросифилис, ехинококоза
• съдови заболявания на мозъка – инсулти, аневризми на мозъчни кръвоносни съдове, артериовенозни аномалии
• мозъчни тумори
• черепно-мозъчна травма
• висока температура – хипертермия при инфекция; топлинен удар
• метаболитни и алкално-киселинни нарушения – хипоксия, хипо- и хипергликемия, хипо- и хипернатриемия, хипо- и хиперкалциемия, бъбречна и чернодробна недостатъчност
• отравяния – с въглероден оксид, алкохол, стрихнин, олово
• абстинентен синдром – при зависимост от алкохол, бензодиазепини, барбитурати
• странични ефекти на лекарства – невролептици, психостимуланти, анестетици, някои антибиотици и противотуберкулозни препарати.
Често се наблюдава съчетание на няколко етиологични фактори.
Провокиращи фактори при епилепсия са:
- мигащата светлина
- алкохолната злоупотреба
- прекратяването на приема на противоепилептичните лекарства
- безсъние
- хормонални нарушения.
Какви промени настъпват при епилепсия?
Повишената възбудимост на невроните може да бъде свързана с нарушение в електрофизиологичните процеси на генериране на импулси в нервната клетка или с отпадане на потискащото влияние на съседните неврони. Епилептичният припадък възниква тогава, когато патологичната възбуда обхване едновременно група съседни един на друг неврони, която се нарича епилептично огнище. От огнището възбудата бързо се разпространява в други зони на главния мозък като „налага“ ритъма на активността си на други неврони.
Симптомите на епилептичния припадък зависят от функциите на тази зона на мозъка, в която се формира епилептично огнище, и от пътищата на разпространение на възбудата. Ако огнището е в двигателната зона на мозъчната кора, клиничната изява е гърч; ако огнището е в зоната, отговаряща за обонянието, по време на пристъпа болният усеща мирис. Припадъкът продължава от няколко секунди до няколко минути и спира поради развитието на защитни задръжни процеси или изтощаване на хиперактивните неврони.
Класификация на епилепсията
Съобразно етиологията на епилепсията, тя бива:
1. Идиопатична – точно определена причина не се открива даже при щателно изследване. Обикновено дебютира в ранна и млада възраст.
2. Симптоматична – причина за епилепсията е органично заболяване на мозъка. В ранна детска възраст това обичайно е увреда на мозъка, настъпила в дородовия период, при раждането или след него – вродени инфекции, малформации, родова травма, инфекциозни и метаболитни заболявания. В млада и средна възраст най-честата причина са туморите на мозъка, черепно-мозъчните травми и инфекциите. При възрастни хора най-честа причина са съдовите заболявания на мозъка.
3. Криптогенна епилепсия – при нея има основание да се предполага симптоматична епилепсия поради наличие на огнищни патологични изменения в мозъка, но не е възможно да се установи точната причина за тях.
Класификация на епилептичните припадъци
Епилептичните припадъци се делят на две големи групи – парциални и генерализирани.
Парциални (фокални) припадъци
Дължат се епилептично огнище, възникнало в определен участък от мозъчната кора. Парциалните припадъци от своя страна биват:
1. Прости парциални припадъци – възникват на фона на съхранено съзнание. При тях възбудата остава само в ограничена зона в едното от мозъчните полукълба. В зависимост от локализацията на огнището се характеризират с гърчова, сетивна, вегетативна или психична симптоматика.
2. Сложни парциални припадъци – характеризират се със загуба на съзнание и се дължат на епилептичен разряд, възникнал с слепоочната или челната област от мозъчната кора с въвличане и на лимбичната система.
3. Парциални припадъци с вторична генерализация – започват като прости или сложни парциални припадъци и преминават в генерализирани тонично-клонични гърчове.
Генерализирани епилептични припадъци
Характеризират се със загуба на съзнание и отсъствие на епилептично огнище – последното се установява чрез клинично изследване или инструментално изследване (електроенцефалография). Първично генерализираните припадъци възникват в резултат на дифузно обхващане на мозъка от епилептична възбуда, която най-вероятно е генерирана в срединните отдели на мозъка.
1. Тонично-клонични припадъци (големи припадъци, фр. grand mal) – започват със загуба на съзнание, имат тонична и клонична фаза и продължават до 2 минути. Първа е тоничната фаза – през нея мускулният тонус е силно повишен. Следва клоничната, която се характеризира с резки съкращения на флексорните и екстензорните мускулни групи.
2. Абсанси (лат. absentia – отсъствие), или малки припадъци (фр. petit mal). Характеризират се с внезапно “изключване“ на съзнанието за период от няколко секунди. Абсансите биват типични (продължават до 20 секунди) и атипични (с непълно „изключване” на съзнанието).
3. Миоклонични припадъци – проявяват се с резки кратковременни двустранни съкращения на мускулите на крайниците и трупа. Възможно е да бъдат съпроводени със загуба на съзнание.
4. Атонични припадъци – характеризират се с рязка загуба на съзнание и спадане на мускулния тонус. Атоничните припадъци могат да бъдат израз на фона на аномалии в развитието на централната нервна система и обичайно се наблюдават при деца.
Особени видове припадъци
1. Фебрилни гъчове – възникват при деца на възраст от 6 месеца до 5 години при повишена температура над 38,5 0С. Рецидивират в около 30% от случаите, но само около 3% от децата, получили фебрилен гърч, развиват епилепсия.
2. Алкохолни припадъци – се наблюдават при алкохолна абстиненция у лица, страдащи от хроничен алкохолизъм.
3. Рефлекторни припадъци – възникват у лица, страдащи от епилепсия, под въздействието на някои стимули: мигаща светлина (напр. от телевизионен екран), храна, внезапен звук или определени звукове, някои сетивни усещания.
При наличие на последователни епилептични гърчове без възстановяване на съзнанието между тях, говорим за епилептичен статус. Той представлява животозастрашаващо състояние и задължително изисква болнично лечение.
Автор: д-р Т. Господинов
