Меню

На латински език: Fractura claviculae.
На английски език: Clavicle fracture, Fracture of the clavicle (collarbone).

Определение: Прекъсване целостта на ключицата.
Фрактурите на ключицата се срещат често. Наблюдават се при бебета по време на раждане, при деца, спортисти и възрастни. Честотата им нараства поради увеличаващия се брой транспортни злополуки.

Етиология: Най-често счупванията на ключицата възникват в резултат на травма. Може да се наблюдават и патологични фрактури при първични или метастатични костни тумори на ключицата, след лъчетерапия по повод на карцином на гърдата или в областта на шията.
Фрактура на ключицата при новородени се получава при пелвиофетална диспропорция и раменно-тазова дистокия.

Механизъм: Счупванията на ключицата възникват по два механизма:
1. Индиректен механизъм – падане върху рамото или падане при разгъната в лакътя ръка;
2. Директен механизъм – директен удар върху ключицата.

Класификация: Според мястото на фрактурата се различават:
1. Счупване на външната трета на ключицата. Среща се в 15 % от случаите.
2. Счупване на средната трета на ключицата. Това е най-честата локализация на фрактурата – 80 %.
3. Счупване на вътрешната трета на ключицата до гръдната кост. Среща се рядко.
Рядко счупванията на ключицата са открити – разместените костните фрагменти нарушават целостта на кожата. Разместването на фрагментите става като централният фрагмент под действието на m. sternocleidomastoideus се измества нагоре, а латералният – надолу и напред от тежестта на крайника, m. deltoideus и m. pectoralis major.

Клинична картина: Болният се оплаква от остро настъпила болка и невъзможност за извършване на активни движения на горния крайник. Той се явява при лекаря като придържа със здравата ръка свитата под прав ъгъл предмишница на травмираната ръка. Болното рамо е по-ниско от здравото. Главата е обърната към здравата страна и е наклонена към болната. Подключичната и надключичната ямка са изгладени поради оформянето на подкожен хематом и оток. Кожата е синкавочервено оцветена.
При палпация под кожата се установяват неравните краища на фрагментите и костни крепитации. По-добре е те да не се търсят поради опасност от усложнения.

Усложнения: Може да настъпи притискане или разкъсване от костните фрагменти на разположените в близост съдове (a. subclavia, v. subclavia) и нерви (стволовете на plexus brachialis). При увреждане на артерии може да настъпи изстиване на ръката, а при увреждане на нерви – изтръпване, загуба на чувствителността, невъзможност за извършване на движения.
Неравните костни фрагменти могат да увредят плеврата и белия дроб, при което се наблюдава затруднено дишане, кървави храчки.
Късно усложнение е притискане на съдове и нерви от образувал се на мястото на фрактурата костен калус.

Рентгеново изследване: Прави се рентгенография във фасова проекция. Предпочита се тя да стане при прав стоеж, тъй като разместването на фрагментите се представя по-добре.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
– данните от анамнезата за понесена травма;
– клиничната картина – наличие на силна болка, костни фрагменти;
– рентгенографията.

Лечение: В повечето случаи разместването на фрагментите е незначително и лечението се състои само в имобилизация. Съществуват голям брой методи за имобилизация – превръзки (триъгълна превръзка, превръзка под формата на осморка), шини, апарати и гипсове. Обездвижването при децата продължава 15 до 25 дни, а при възрастни 30 до 50 дни. За премахване на болката се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства.
При наличие на значително разместване на фрагментите се налага тяхното наместване, като предварително се дават обезболяващи средства за премахване на болката и миорелаксанти за отпускане на мускулатурата. Прави се повторна рентгенография. Ако наместването е успешно се извършва имобилизация.
Оперативно лечение – извършва се кръвна репозиция (наместване на фрагментите по кръвен път) и остеосинтеза (фиксиране на фрагментите) чрез пирони, винтове, плаки. След операцията се налага обездвижване чрез превръзка. Започва се рехабилитация.
Оперативно лечение се прилага при:
– неуспех от консервативното лечение;
– силно разместени фрагменти, раздробена ключица;
– открито счупване на ключицата;
– съпътстващи наранявания на съдове, нерви, плевра, бял дроб.

Прогноза: Фрактурите на ключицата обикновено зарастват добре. Пълно възстановяване настъпва за 4 до 6 месеца.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!