Има много фактори, които могат да доведат до увреждане на бъбреците и нарушаване на техните функции. Такива фактори са например: травми, лекарства, токсични вещества, вирусни и бактериални инфекции, бъбречни камъни, автоимунни заболявания, диабет, туморни процеси, уголемяване на простатата и др.
Бъбреците имат следните основни функции:
- Екскреторна – в бъбреците се образува урина, чрез която се отделят крайни продукти от обмяната на веществата, непотребни или вредни вещества.
- Хомеостатична – бъбреците участват в поддържането на водно-електролитното и киселинно-алкалното равновесие в организма
- Ендокринна – в бъбреците се образуват редица биологично активни вещества – ренин, еритропоетин, простагландини, кинини, активната форма на витамин Д3 и др.
- Метаболитна – в бъбреците се образува глюкоза, синтезират се фосфолипиди, разграждат се пептиди.
Ето някои по-чести заболявания на бъбреците:
Остър гломерулонефрит (ОГН)
Острият гломерулонефрит представлява имунно-възпалително заболяване на двата бъбрека, при което се засягат предимно гломерулните капиляри. Причинява се от бета-хемолитични стрептококи от група А. Заболяването обикновено възниква след прекарана стрептококова инфекция – ангина, скарлатина, импетиго. Боледуват предимно деца и юноши.
При остър гломерулонефрит се наблюдават следните симптоми: отоци по лицето (най-изразени са рано сутрин), повишено кръвно налягане, кръв в урината, белтък в урината, олигурия (намалено количество на урината). Провежда се антибиотично лечение. Най-често острият гломерулонефрит има добра прогноза и преминава за няколко седмици до 4 – 5 месеца.
Хроничен гломерулонефрит (ХГН)
Хроничните гломерулонефрити са двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология. Те са група от заболявания, протичащи с няколко общи клинични синдрома (хипертоничен, оточен и уринен синдром), различно проявени при отделните видове ХГН. Протичат с периоди на изостряния и ремисии. Имат прогресираща еволюция, водеща до развитието на хронична бъбречна недостатъчност. Единствено гломерулонефритът с минимални изменения има благоприятно развитие. Боледуват предимно млади мъже.
Пиелонефрит
Пиелонефритът е най-честото заболяване на бъбреците. Представлява инфекциозно-възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче. Най-често се причинява от бактерии: Е. коли, Протеус, Клебсиела, Псевдомонас, Стафилококус ауреус и др. В детска и млада възраст е по-чест при жените (поради по-късата уретра), а в напреднала възраст – при мъжете (поради аденом на простатата).
Заболяването може да протече остро или хронично. Характерни симптоми са: фебрилитет, болка в кръста, смущения в уринирането, в урината се откриват левкоцити, бактерии. Назначават се антибиотици, аналгетици, антипиретици.
Диабетна нефропатия
При неконтролиран захарен диабет с голяма продължителност (над 7 – 10 години) настъпва увреждане на бъбреците и развитие на диабетна нефропатия. Едни от характерните клинични прояви на диабетната нефропатия са: наличие на белтък в урината, отоци по клепачите и лицето, повишаване на кръвното налягане.
Остра бъбречна недостатъчност (ОБН)
Острата бъбречна недостатъчност е синдром, който се характеризира с внезапно намаление на диурезата под 400 мл, протича в три стадия и обикновено има обратим характер, което означава, че болният оздравява напълно. Факторите, които могат да доведат до остра бъбречна недостатъчност са многобройни – травми, кръвоизливи, чернодробна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, аденом или карцином на простатата и др.
Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)
Хроничната бъбречна недостатъчност е синдром, който настъпва вследствие на прогресираща загуба на функциониращите нефрони на бъбрека. Резултат е от множество хронични бъбречни заболявания – пиелонефрит, гломерулонефрит, бъбречна поликистоза, диабетна нефропатия. Настъпва постепенно отпадане на основните бъбречни функции. Това води до тежки нарушения в дихателната, сърдечносъдовата, гастроинтестиналната и нервната система.
