Начало Актуални теми Рабдомиолиза – симптоми, усложнения, диагноза

Рабдомиолиза – симптоми, усложнения, диагноза

рабдомиолиза
рабдомиолиза

Рабдомиолизата може да се дължи на множество разнообразни причини, които разгледахме в първата част на статията. Всички те в крайна сметка водят или до директно увреждане на миоцитите (мускулните клетки), или до нарушаване на енергийното снабдяване в мускулните клетки. В резултат настъпва некроза на скелетната мускулатура и освобождаване на компоненти на мускулните влакна (миоглобин, електролити, креатинкиназа, алдолаза и др.) в извънклетъчното пространство и в кръвния ток.

Освободеният миоглобин може да увреди бъбреците, а повишеният калий може да причини нарушаване на сърдечния ритъм. В увредените мускули се задържат течности и може да настъпи дехидратация, както и да намали притока на кръв към бъбреците.

Какви са симптомите на рабдомиолиза?

Рабдомиолизата се характеризира със следната триада от симптоми:

Класическата триада се наблюдава само при около 50% от възрастните пациенти и е още по-рядко срещана при деца.

Допълнителни неспецифични симптоми са: треска, тахикардия, обърканост, гадене и повръщане. Пациентите могат да имат напрегнати и подути мускули.

Какви усложнения са възможни при рабдомиолиза?

При рабдомиолиза могат да настъпят следните усложнеиня:

  • Електролитни нарушения

Характерни за рабдомиолизата са: хиперфосфатемия, хиперкалиемия (може да причини животозастрашаващи аритмии), хипокалциемия, хиперкалциемия, хиперурикемия, хипоалбуминемия.

  • Компартмънт синдром

Компартмънт синдромът може да бъде или провокираща причина, или усложнение на рабдомиолизата. Ако налягането в засегнатия участък е над 30 mm Hg, е показана фасциотомия.

  • Остра бъбречна недостатъчност

Острата бъбречна недостатъчност е най-сериозното усложнение на рабдомиолизата. Развива се при 17-33% от възрастните пациенти и при 5-42 % от децата. Може да е резултат от: натрупването в бъбреците на миоглобин, от хиповолемията или реналната вазоконстрикция.

  • Дисеминирана интравазална коагулация (ДИК синдром)

Тромбопластинът, освободен от увредените миоцити, може да причини дисеминирана интравазална коагулация.

Как се поставя диагнозата рабдомиолиза?

За диагностицирането на рабдомиолизата допринасят:

  • данни от анамнезата

В повечето случаи чрез анамнезата се установява причината за рабдомиолизата, например употреба на алкохол, злоупотреба със забранени субстанции, прием на някои лекарства, топлинен удар. При децата инфекциите и травмите са най-честите причини.

  • физикален преглед

При изследване на мускулите може да се установи – мускулна болка, намалена мускулна сила, подуване на меките тъкани и кожни промени. Най-често ангажираните мускулни групи при възрастните пациенти са прасците и мускулите в долната част на гърба. Много рядко се установява мускулен оток.

  • лабораторни изследвания

Изследват се: пълна кръвна картина (включително хемоглобин, хематокрит, тромбоцити), урея, креатинин, калий, калций, фосфат, чернодробни ензими, протромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време, серумна алдолаза и др.

За лабораторната диагностика на рабдомиолизата основно значение има определянето на нивото на креатинкиназата (СК) в кръвта. Това е най-надеждният показател за мускулно увреждане.

Нивата на CK се повишават в първите 12 часа след мускулното увреждане и достигат пик след 24-36 часа. Серумният полуживот на CK е около 36 часа. Нивата на CK намаляват 3-5 дни след прекратяване на мускулното увреждане. Нивата на CK не се понижат, когато мускулното увреждане продължава или се развива компартмънт синдром.

Пет пъти по-високите нива на СК от горната граница на референтния диапазон, предполагат рабдомиолиза.

Изследването на плазмения миоглобин не е толкова чувствителен показател, колкото СК. Причината за това е, че миоглобинът има полуживот от 2-3 часа и се изчиства от плазмата в рамките на 6 часа. Поради това ако миоглобинът не се изследва в точното време, може да се получи фалшиво-отрицателен резултат. Положителният резултат обаче може да помогне за потвърждаване на диагнозата. Предпочита се изследването на миоглобина в урината.

  • компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Образните изследвания обикновено имат малка роля при диагностицирането на рабдомиолизата. Използват се при съмнение за костна фрактура, както и за изключване на друга причина за увреждане на мускулите.

  • ЕКГ

Чрез ЕКГ се установява сърдечна аритмия, свързана с хиперкалиемия или хипокалциемия.

Какво е лечението на рабдомиолизата?

Лечението на рабдомиолизата включва:

  • вливане на течности с цел да се избегне остро бъбречно увреждане
  • корекция на електролитните нарушения
  • лечение на настъпили усложнения
  • хемодиализа при тежки случаи.

Прочетете за:
Причини за рабдомиолиза