Сърфактантът е повърхностно активно вещество, което се синтезира в белия дроб и го предпазва от колапс. Неговата основна функция е да намалява повърхностното напрежение на водния слой, който покрива отвътре стените на алвеолите.
Сърфактантът се синтезира и секретира от специални клетки – пневмоцити тип II, които се намират на повърхността на алвеолите на белия дроб. Синтезирането му започва през последния триместър на бременността.
Синтезът и узряването на сърфактанта по време на вътреутробното развитие се ускоряват от тиреоидните и глюкокортикостероидните хормони, докато инсулинът го инхибира.
За синтеза му е необходим нормален кръвоток и нормално функционално състояние на епитела. Сърфактантът непрекъснато се отстранява от повърхността, затова той трябва непрекъснато да се образува.
Какви са причините за намален синтез на сърфактант?
Причините за дефицит на сърфактант могат да бъдат:
- първични – белодробна незрялост, генетични нарушения
- вторични:
– увреждане на пневмоцитите тип II
– инхибиране на сърфактанта, например от фибриноген, колаген, хемоглобин
– деструкция на сърфактанта от ензими, например фосфолипаза, протеаза.
При възрастни продукцията на сърфактант може да намалее при:
- запушване на голям бронх или голям клон на белодробната артерия
- продължително дишане на чист кислород
- тютюнопушене
- напреднала възраст
- респираторни инфекции, например пневмоцистова пневмония при пациенти с ХИВ-инфекция
- вродени белодробни заболявания – кистична фиброза
- белодробна фиброза.
Какво представлява сърфактантът?
Сърфактантът е сложен комплекс от фосфолипопротеин. Състои се от:
- фосфолипиди (90%) – дипалмитоил фосфатидилхолин (лецитин), фосфатидилглицерол, сфингомиелин и др.
Фосфолипидите образуват монослой на граничната повърхност вода-въздух в алвеолите, като хидрофилната им част е насочена към водата, а хидрофобната към въздуха. Така те намаляват повърхностното напрежение, тъй като намаляват силите на привличане между водните молекули.
- протеини (10%) – сърфактант протеини – SP-A, -B, -C и -D. В най-голямо количество е сърфактант протеин А.
Сърфактант протеините A, B, C и D подпомагат свързването на фосфолипидите с алвеоларния епител, осигуряват разпределението на сърфактанта и регулират неговия синтез и метаболизъм.
Лецитинът е основната съставна част на сърфактанта. Проследяването на нивата на лецитина в амниотичната течност дава информация за белодробната зрялост.
Съотношението лецитин / сфингомиелин се приема като показател за белодробна зрялост. При съотношение по-голямо от 2 съзряването е адекватно, а при стойности под 1 има риск от респираторен дистрес синдром.
Какви функции има сърфактанта?
Сърфактантът има следните основни ефекти:
- намалява повърхностното напрежение, с което намалява работата при вдишване
Сърфактантът намалява еластичното съпротивление, което инспираторните мускули трябва да преодолеят при увеличаването на белодробния обем. Ако обаче дълго време се диша повърхностно, постепенно повърхностното напрежение се покачва. Това се дължи на намаляване на молекулите на сърфактанта, които се отделят от граничната повърхност. Вероятно поради това човек от време на време поема дълбоко въздух, което позволява включването на нови молекули сърфактант.
- променя повърхностното напрежение в зависимост от вътрешната повърхност на алвеолите, което позволява едновременно съществуване на алвеоли с различни размери.
Благодарение на сърфактанта по-големите алвеоли имат по-голямо повърхностно напрежение от по-малките, което води до изравняване на тяхното налягане.
При вдишване плътността на монослоя от молекулите на сърфактанта намалява и повърхностното напрежение на всички алвеоли се увеличава.
При издишване повърхностното напрежение намалява и това предпазва алвеолите от колапс в края на издишването.
- намалява придвижването на течност към алвеолите
- хидрофилните протеини в сърфактанта (А и D) имат защитна функция, тъй като имат антимикробно действие.
Недостатъчната продукция на сърфактант при недоносени новородени води до развитието на респираторен дистрес синдром (хиалинно-мембранна болест). При тези бебета неразтегливите бели дробове се свиват до много малък обем при издишване, което води до колапс на най-малките алвеоли. Кръвта, която перфузира колабиралите алвеоли не обменя О2 и СО2, поради което бебетата страдат от хипоксия, хиперкапния и ацидоза.
За профилактика и лечение на респираторен дистрес синдром при недоносени новородени бебета се прилага екзогенен сърфактант.
