Задстомашната жлеза (панкреас) е голяма жлеза, разположена зад стомаха и до дванадесетопръстника. Панкреасът има две основни функции:
- да отделя важни храносмилателни ензими, които спомагат за смилането на въглехидратите, мазнините и белтъците.
- да отделя хормона инсулин и глюкагон, които са отговорни за метаболизма на кръвната захар.
Панкреатитът е заболяване, при което има възпаление на панкреаса. Това най-често става, когато ензимите, които образува панкреасът се активират преди да постъпят в тънкото черво и те атакуват панкреаса.
Има две форми на панкреатит: остър и хроничен.
При острият панкреатит възпалението настъпва внезапно, като най-често се дължи на образуването на камъни или на алкохолизъм. Други причини са употреба на някои медикаменти, инфекция, травма, метаболитно разстройство. При 30% от пациентите с остър панкреатит причината за него остава неясна.
Тежестта на панкреатита може да варира от леки коремни болки до силен дискомфорт в коремната област, който може да доведе до животозастрашаващи усложнения. По-голямата част от пациентите с остър панкреатит се възстановяват за кратък период от време без усложнения.
Някои от по-честите симптоми на пациентите са: опасваща коремна болка, гадене, повръщане, коремна болка, която се влошава след нахранване, болезненост при палпация на корема.
Хроничният панкреатит се развива обикновено след един епизод на остър панкреатит. При 45% от пациентите той се дължи на дългогодишна алкохолна злоупотреба. В повечето случаи с години пациентите не проявяват никакви симптоми, но в един момент състоянието на пациента се влошава, като това се съпровожда със силна болка и афункция на панкреаса, което води до нарушаване на храносмилането и нарушаване на регулацията на кръвната захар.
Симптомите на хроничния панкреатит много наподобяват тези при остър. Пациентите често се оплакват от болка в горната част на корема, която се разпростира към гърба. Други симптоми могат да бъдат загуба на тегло, недобро усвояване на храната, поради липса на храносмилателни ензими. В някои случаи може да се развие диабет, ако бъдат увредени клетките на панкреаса, отговорни за продукцията на инсулин.
Как се диагностицира панкреатитът?
Панкреатитът се подозира при пациенти, които проявяват симптоми, характерни за това заболяване. Рискът се повишава при пациенти, които злоупотребяват с алкохол или страдат от жлъчно-каменна болест. За да се постави диагнозата панкреатит е нужно да бъдат изследвани нивата на панкреатичните ензими в кръвта. Високите нива на тези ензими са показателни за остър панкреатит.
Към диагностичните тестове, използвани за поставянето на диагнозата панкреатит спадат:
- тест за изследване функцията на панкреаса
- глюкозо-толерантен тест, чиято цел е да изследва функциията на инсулинопродуциращите клетки на панкреаса
- ултразвуково изследване
- скенер.
Какво е лечението на панкреатита?
При пациентите с остър панкреатит най-често се прилага интравенозно вливане на течности и болкоуспокояващи. При по-тежко протичащи случаи може да се наложи хирургична интервенция за премахване на част от панкреаса.
Обикновено острият панкреатит отзвучава след няколко дни, освен ако не е съпроводен с някое усложнение, като некроза или събиране на течност около жлезата. Ако панкреатитът се дължи на камъни в жлъчката в някои случаи може да бъде препоръчано оперативно премахване на жлъчката.
Хроничният панкреатит понякога може да бъде труден за лечение. Лекарите предписват обезболяващи средства и медикаменти за подобряване на метаболизма. Пациентите приемат панкреатични ензими или инсулин, ако тези съставки не се произвеждат от панкреаса. Освен това се препоръчва пациентите да спазват диета, бедна на мазнини и да избягват консумация на алкохолни напитки.
Прочетете за:
Диагнода на остър панкреатит
Усложнения при хроничен панкреатит
Усложнения при остър панкреатит
