Начало / Актуални теми / Шивашки мускул – причини за болка

Шивашки мускул – причини за болка

окт. 30, 2023

шивашки мускул

Шивашки мускул (musculus sartorius) се нарича най-дългият мускул в човешкото тяло (често над 50 см). Той има лентовидна форма и се разполага по предната повърхност на бедрото – отгоре е латерално разположен, а надолу се насочва към коляното медиално.

Наречен е шивашки мускул във връзка с позата, в която някога са седели шивачите – единият крак е кръстосан върху другия, като глезена е върху другото коляно.

Анатомия на m. sartorius  

Шивашкият мускул започва от горно-предния бодил на хълбочната кост (spina iliaca anterior superior), спуска се косо надолу, заобикаля отзад медиалния епикондил на бедрената кост, като преминава в плоско сухожилие, което се залавя за неравната изпъкналост на големия пищял (tuberositas tibiae) и фасцията на подбедрицата.

В местата на закрепване на мускула се образуват 2-3 подсухожилни торбички (бурси) – bursae subtendineae m. satrorii. Те отделят сухожилието на musculus sartorius от сухожилията на m. gracilis и m. semitendinosus.

Сухожилията на тези три мускула (mm. sartorius, gracilis, semitendinosus) образуват широка апоневроза, наречена pes anserinus (пачи крак), която се прикрепва към tuberositas tibiae. Между задната повърхност на pes anserinus и тибиалната кост се намира така наречената синовиална торбичка на пачия крак (bursa anserina). Тя намалява триенето между сухожилието и подлежащата кост, което позволява по-плавно движение.

Функции на шивашкия мускул

Тъй като мускулус сарториус е много дълъг и пресича две стави (тазобедрена и колянна), той изпълнява много функции, включително: сгъва подбедрицата и бедрото, върти бедрото навън, а подбедрицата – нагоре, с което взема участие в прекръстосване крък върху крак.

Инервацията на шивашкия мускул се осъществява от бедрения нерв (n. femoralis), а кръвоснабдяването от различни артерии – повърхностна циркумфлексна илиачна артерия, латерална феморална и дълбоки феморални артерии на бедрото.

Причини за болка в шивашкия мускул

Редица състояния могат да причинят болка в шивашкия мускул и да ограничат неговата функция. Основните причини за поява на болка в шивашкия мускул са:

Разтягане m. sartorius

Мускулни разтежения се случват, когато мускулните влакна са преразтегнати. Ако мускулът е разтегнат по-близо до коляното, пострадалият има болка от вътрешната страна на коляното и понякога в средата на големия пищял (на около 5 см под ставата). Болката може да се влоши по време на тренировка или при изкачване на стълби.

Разкъсване на m. sartorius

При разкъсване на шивашкия мускул се появява болка и оток в мускула. Необходим е  значителен период на неподвижност и почивка, за да може мускулът да заздравее. След това се провежда физиотерапия за подобряване на силата и гъвкавостта на шивашкия мускул.

Травмите на мускулус сарториус обикновено възникват в съчетание с нараняване и на други мускули на бедрото.

Тендинит на m. sartorius

Тендинитът обикновено причинява болка и ограничена подвижност на мускула. Пациентът усеща болка в предната част на бедрото, докато го сгъва и върти по време на ходене. Физиотерапията помага за намаляване на възпалението на мускула и подобряване на подвижността.

Pes anserinus тендинит

При това състояние има болка в медиалната и предната горна част на големия пищял, точно под коляното. Физиотерапията помага за намаляване на болката и възпалението в мускула.

Pes anserinus бурсит

Възпаление на бурсата на пачия крак може да настъпи при раздразване от прекомерна употреба или нараняване. Това състояние обикновено възниква при спортисти и е честа причина за подувание и хронична слабост и болка в коляното.

Пареза или парализа на шивашки мускул при нараняване на нерв

Притискането на нерв в поясната част на гърбначния стълб (напр. поради дискова херния) може да предизвика болка и слабост в предната част на бедрото, засягайки мускулус сарториус. Лечението може да включва упражнения за облекчаване на притискането на нерва и за коригиране на стойката.

Повечето проблеми с мускулус сарториус се лекуват в рамките на четири до шест седмици. Физиотерапията, както и някои специфични упражнения могат да помогнат за намаляване на болката, възстановяване на силата на мускула и на неговата функция.