Клепачите (palpebrae) покриват отпред очната ябълка, като на всяко око различаваме горен и долен клепач. Клепачите спадат към придатъчния апарат на окото (organa oculi accessoria), към който се отнасят още: орбита, слъзният апарат, конюнктива и очнодвигателните мускули.
Макроскорски клепачите притежават следните анатомични елементи:
Тарзална част – от свободния клепачен ръб до горната (съответно долната) част на тарза. В горния (съответно долния) край на тарзалната пластинка се образува успоредна на клепачния ръб кожна гънка.
Орбитна част – започва от съответната горна или долна кожна гънка и достига до орбитния ръб.
Външен и вътрешен клепачен ъгъл (commissura palpebrarum lateralis et medialis) – това са местата, където се срещат двата клепача, като се захващат за орбитните ръбове чрез лигаменти (ligamenta palpebralia med. et lat.). Външния (латерален) клепачен ъгъл е по-остър, а вътрешният (медиален) е полулунно извит.
Клепачна цепка (rima palpebrarum) – оформя се между двата свободни края на клепачите, има дължина около 3см и ширина от 6 до 14 мм.
Слъзно езерце (lacus lacrimalis) – намира се навътре от вътрешния клепачен ъгъл. В него се разполага възвишение (caruncula lacrimalis). Слъзното езерце събира обем от около 7 – 10 микролитра сълзи, които през puncta lacrimalia преминават в дренажната слъзна система на окото.
Мигли (cilia) – разполагат се по свободния клепачен ръб, като на горния клепач наброяват 100 – 150, а на долния – 50 – 75.
Вежди (supercilia) – разположени над окото, по протежение на горния орбитен ръб. Заедно с миглите имат защитна функция и предотвратяват попадането на прах и пот в окото.
Няколко вида жлези:
– Мейбомиеви жлези (gll. Meibomii) – представляват видоизменени мастни жлези, разполагат се в тарзалните пластинки.
– Мастни жлези на Zeiss – намират се около корените на миглите
– Потни жлези на Moll.
Хистологично клепачите са изградени от следните тъканни слоеве:
1. Кожа – много тънка.
2. Подкожен слой – клепачите имат незначително количество хлабаво свързана подкожна мастна тъкан.
3. Мускулен слой
M. orbicularis oculi – разполага се около клепачната цепка като я затваря. Има три части:
- Клепачна част (pars palpebralis) – заляга пред клепачния тарзус, съставена е от дъговидни мускулни влакна. При съкращението си доближава клепачните ръбове.
- Орбитна част (pars orbitalis) – покрива горния и долния орбитен ръб и е съставена от по – дебели дъговидни мускулни влакна. При едновременното съкращение на клепачната и орбитната част се затваря напълно клепачната цепка.
- Слъзна част (pars lacrimalis, мускул на Horner) – намира се в медиалната част на орбитата, зад слъзната торбичка. При мигане мускулът на Хорнер разтяга слъзната торбичка. Това създава вакуум и спомага за всмукването на сълзата през слъзните каналчета.
Мускул на Riolan – разположен по хода на клепачния ръб.
4. Septum orbitale (fascia tarsoorbitalis).
5. Фиброзен скелет на клепачите – състои се от:
- Горна и долна тарзална пластинка (tarsus) – изградени от плътна колагенна тъкан, подобна на хлущял. Горният и долният тарзус се свързват посредством вътрешната и външна клепачни връзки. В тарзалната пластинка се намират Мейбомиевите жлези, чиито каналчета се отварят в spatium intermarginale.
- Орбитна преграда (septum orbitale).
Клепачите се отварят от следните мускули:
- горен клепач – levator palpebrae superior
- долен клепач – depresor palpebrae inferior.
Клепачите се кръвоснабдяват от клонове на a. ophthalmica и от лицевата артериална система. Венозната кръв се оттича чрез v. ophthalmica superior. Лимфата се дренира към субмандибуларните и преаурикуларните лимфни възли.
Двигателната инервация се осъществява от: n. oculomotorius за m. levator palpebrae superior, симпатикови влакна за мускула на Мюлер и n. facialis за орбикуларния мускул. Сетивната инервация на клепачите се осъществява от n. ophthalmicus и n. infraorbitalis.
Клепачите имат защитна функция. Чрез мигателните движения очната ябълка се предпазва от попадане на чужди тела, както и от силна светлина. Освен това благодарение на мигателните движения сълзите се разпределят равномерно по роговицата и конюнктивата и така се възпрепятства тяхното изсъхване. Мигателните движения помагат за изхвърлянето навън на попаднали чужди тела, спомагат също за оттичането на сълзите към слъзоотводните пътища.
Автор: д-р Д. Илев
