Начало / Процедури / Амниотомия

Амниотомия

ян. 29, 2015

Определение: Амниотомията представлява медицинска процедура, при която се извършва изкуствено пробиване и нарушаване целостта на околоплодния мехур, с цел да се индуцира или подпомогне раждането.

Използват се специфични инструменти – амниокука (наподобява игла за плетене на една кука) или специален напръстник, завършващ с остър връх. Те се въвеждат трансвагинално и внимателно се спуква амниотичният сак.

Амниотомията се прилага самостоятелно или в съчетание с медикаментозно повлияване на родовия процес.

Показания: Амниотомията се извършва по медицински показания с цел:

  • Индукция (започване) на родовия процес, като обикновено се съчетава с прилагане на окситоцин.
  • Ускоряване и подпомагане на раждането.
  • Директно фетално мониториране чрез поставяне на електроди върху скалпа на бебето
  • Проверка за наличието на мекониум. Мекониумът представлява първите изпражнения на бебето, продуцирани от развиващите се черва. Обикновено бебето се изхожда в първите 24 часа след раждането. Когато обаче има въздействие на стресов фактор в утробата (например недостиг на кислород) бебето може да се изходи преди да се роди. Това крие риск от аспириране на съдържимото при първото вдишване на детето.

Противопоказания: Контраиндикации за амниотомия могат да бъдат:

  • Съмнения за или доказана vasa previa (състояние, при което кръвоносни съдове на плацентата или на пъпната връв остават разположени между плода и отвора на родовия канал. Това крие сериозен риск от смърт на плода при раждане поради кръвоизлив от разкъсани кръвоносни съдове или развитие на хипоксия поради недостиг на кислород).
  • При налични противопоказания за вагинално раждане.
  • При неангажирана предлежаща част на плода (въпреки че това се преодолява посредством контролирана амниотомия и прилагане на натиск върху корема отвън).

Техника на извършване:
Пациентката е легнала по гръб на кушетка със свити в тазобедрените и коленните стави крака

Палпаторно се изследват дилатацията на маточната шийка, позицията на плода – предлежащата част на бебето трябва да е точно позиционирана преди извършване на амниотомия.

Използва се стерилен инструментариум – амниокука или напръстник с остър връх

След амниотомия се следи за цвета на изтичащата амниотична течност – бистра, кръвениста, гнойна, зеленикава (съдържаща мекониум), както и се мониторира феталната сърдечна дейност.

Когато предлежащата глава на плода не е добре ангажирана в малкия таз, се прилага външно налягане в зоната на основата на матката или супрапубично, с което бебето се държи на място докато изтича амниотичната течност.

При по-сложни случаи се налага провеждане на контролирана амниотомия.

  • Пациентката е легнала в позиция литотомия – това е често прилагана в хирургията позиция за операции на малкия таз. Пациентката лежи по гръб с повдигнати крака, свити в коленете, дупето е максимално изтеглено напред до ръба на операционната маса.
  • Във вагината се поставя спекулум, за да се визуализира амниотичният сак.
  • С игла за спинална упойка се правят няколко малки отвора в окоплодния мехур, през които бавно изтича амниотичната течност под непрекъснат визуален контрол. Това позволява предлежащата част безопасно да се спусне надолу към входа на малкия таз.

Усложнения: Амниотомията е свързана със следните възможни рискове:
• Хориоамнионит
• Проларс или компресия на пъпната връв
• Руптура на vasa previa
• Риск от вертикално предаване на ХИВ инфекция
• Последващо развитие на инфекция.