Амниотомия представлява медицинска процедура, при която се извършва изкуствено пробиване и нарушаване целостта на околоплодния мехур, с цел да се индуцира или подпомогне раждането.
Използват се специфични инструменти – амниокука (наподобява игла за плетене на една кука) или специален напръстник, завършващ с остър връх. Те се въвеждат трансвагинално и внимателно се спуква амниотичният сак.
Амниотомията се прилага самостоятелно или в съчетание с медикаментозно повлияване на родовия процес.
Показания за извършване на амниотомия:
Амниотомията се извършва по медицински показания с цел:
- Индукция (започване) на родовия процес, като обикновено се съчетава с прилагане на окситоцин.
- Ускоряване и подпомагане на раждането.
- Директно фетално мониториране чрез поставяне на електроди върху скалпа на бебето
- Проверка за наличието на мекониум. Мекониумът представлява първите изпражнения на бебето, продуцирани от развиващите се черва. Обикновено бебето се изхожда в първите 24 часа след раждането. Когато обаче има въздействие на стресов фактор в утробата (например недостиг на кислород) бебето може да се изходи преди да се роди. Това крие риск от аспириране на съдържимото при първото вдишване на детето.
Противопоказания за амниотомия
Контраиндикации за амниотомия могат да бъдат:
- Съмнения за или доказана vasa previa (състояние, при което кръвоносни съдове на плацентата или на пъпната връв остават разположени между плода и отвора на родовия канал. Това крие сериозен риск от смърт на плода при раждане поради кръвоизлив от разкъсани кръвоносни съдове или развитие на хипоксия поради недостиг на кислород).
- При налични противопоказания за вагинално раждане.
- При неангажирана предлежаща част на плода (въпреки че това се преодолява посредством контролирана амниотомия и прилагане на натиск върху корема отвън).
Техника на извършване:
Пациентката е легнала по гръб на кушетка със свити в тазобедрените и коленните стави крака
Палпаторно се изследват дилатацията на маточната шийка, позицията на плода – предлежащата част на бебето трябва да е точно позиционирана преди извършване на амниотомия.
Използва се стерилен инструментариум – амниокука или напръстник с остър връх
След амниотомия се следи за цвета на изтичащата амниотична течност – бистра, кръвениста, гнойна, зеленикава (съдържаща мекониум), както и се мониторира феталната сърдечна дейност.
Когато предлежащата глава на плода не е добре ангажирана в малкия таз, се прилага външно налягане в зоната на основата на матката или супрапубично, с което бебето се държи на място докато изтича амниотичната течност.
При по-сложни случаи се налага провеждане на контролирана амниотомия.
- Пациентката е легнала в позиция литотомия – това е често прилагана в хирургията позиция за операции на малкия таз. Пациентката лежи по гръб с повдигнати крака, свити в коленете, дупето е максимално изтеглено напред до ръба на операционната маса.
- Във вагината се поставя спекулум, за да се визуализира амниотичният сак.
- С игла за спинална упойка се правят няколко малки отвора в окоплодния мехур, през които бавно изтича амниотичната течност под непрекъснат визуален контрол. Това позволява предлежащата част безопасно да се спусне надолу към входа на малкия таз.
Усложнения:
Амниотомията е свързана със следните възможни рискове:
• Хориоамнионит
• Проларс или компресия на пъпната връв
• Руптура на vasa previa
• Риск от вертикално предаване на ХИВ инфекция
• Последващо развитие на инфекция.
Автор: д-р Д. Илев
