Плевралната пункция е процедура, при която чрез специална игла се прониква през гръдната стена в междуплевралното пространство.
Нормално в плевралната кухина се намира малко количество плеврална течност. То може да се повиши при редица заболявания – тумори, пневмония, туберкулоза, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, чернодробна цироза, системен лупус еритематодес, панкреатит. При значителен плеврален излив дишането е затруднено.
Наличието на плеврален излив може да се докаже чрез физикално изследване (перкусия) и чрез рентгеново изследване.
Плевралната пункция може да се извърши с диагностична или с лечебна цел.
Показания за диагностична плеврална пункция:
1. Да се установи дали има течност в плевралната кухина.
2. Да се установи характера на плевралната течност – трансудат или ексудат.
Плевралната течност в зависимост от механизма на образуването си може да бъде:
– трансудат – невъзпалителна течност. Представлява светложълта, бистра течност, има относително тегло под 1012, съдържанието на белтък е под 20 %, няма бактерии, има единични ендотелни клетки, лимфоцити.
Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, нефрити, нефрозен синдром, чернодробна цироза.
– ексудат – възпалителна течност. Представлява жълтозелена или кървава течност, мътна, има относително тегло над 1018, съдържанието на белтък е над 40 %, откриват се бактерии (пневмококи, стрептококи, туберкулозни бактерии), има лимфоцити, левкоцити.
Наблюдава се при плеврити, емпием, пиопневмоторакс.
Различават се няколко вида ексудат – серозен (жълт), гноен (богат на фибрин), хеморагичен (наличие на еритроцити), хилозен, псевдохилозен (млековиден).
3. Да се изследва биохимично, цитологично, бактериологично и имунологично плевралната течност.
Показания за лечебна плеврална пункция:
– отбременяване на белия дроб и медиастинума при големи плеврални изливи;
– въвеждане на медикаменти в плевралното пространство.
Техника на плевралната пункция:
Пункцията се извършва в мястото на най-интензивното притъпление по скапуларна или задна аксиларна линия, по горния ръб на реброто в VII – IX междуребрие. Не се пунктира по долния ръб на реброто, за да не се наранят интеркосталните съдове и нерви.
Пунктирането се извършва с игла с широк лумен, която прониква на дълбочина 3-5 cm. Ако иглата е в плевралната кухина при аспириране се изважда част от плевралната течност. Ако иглата е в белия дроб се аспирира пенесторозова течност, а ако е в черния дроб – кръв. Когато при аспирация не се извади течност, се счита, че иглата не е в плевралната кухина или е в област с плеврални сраствания, без течност. В такива случаи се пунктира по-дълбоко, по-плитко или се променя посоката.
Усложнения при плеврална пункция:
– нараняване на кръвоносни съдове, нерви, сърце, черен дроб;
– пневмоторакс – навлизане на въздух в плевралната кухина;
– инфектиране;
– шок.
