Синдромът на Рейно е състояние, при което крайните части на тялото, най-вече пръстите на ръцете и краката изтръпват и посиняват под действието на ниски температури или стресови ситуации. Жените по-често страдат от синдром на Рейно.
При това заболяване се наблюдава спазъм на артериите, които кръвоснабдяват ръцете и краката, под действието на ниски температури или стрес. В резултат на смутеното кръвообращение се намалява притока на кислород и хранителни вещества към споменатите области. В резултат на това цветът на кожата става синкав. След преминаване на спазъма тъканите възвръщат нормалния си цвят.
Каква е причината за синдрома на Рейно?
В повечето случаи точната причина за появата на това състояние остава неизвестна. В такъв случай се говори за първичен синдром на Рейно. Смята се, че кръвоносните съдове на пръстите на краката и ръцете са по-чувствителни на ниски температури. Няма някакво друго заболяване, което да предизвиква синдрома. Силната емоция в някои случаи също може да предизвика появата на оплаквания при пациентите със синдром на Рейно.
Има фамилии, в които заболяването се среща значително по-често. Жените се засягат много по-често от мъжете. Обикновено първите епизоди на синдрома на Рейно се проявяват още преди 30 годишна възраст.
В някои случаи синдромът на Рейно може да се дължи на някакво подлежащо заболяване. Множество заболявания, при които има увреждане на кръвоносните съдове, ставите, мускулите или кожата могат да доведат до развитието на вторичен синдром на Рейно. Обикновено той се явява усложнение на подлежащото заболяване. За разлика от първичния синдром на Рейно, при който има засягане на всички пръсти на крайниците, тук може да има засягане само на един-два пръста.
Какви са симптомите при синдрома на Рейно?
Признаците и симптомите на синдрома на Рейно зависят от това в каква степен са засеганти кръвоносните съдове и каква е тежеста и продължителността на спазмите. Някои от по-честите оплаквания на пациентите са:
- Студени крайници
- Промяна на цвета на кожата на крайниците при ниска температура
- Намалена чувствителност, изтръпване, скованост, болка.
По време на епизод на синдром на Рейно първо кожата побелява, след което започва да посинява, пациентите усещат изстудяване и изтръпване на крайниците. По време на епизода може да бъде намалена и чувствителността в засегнатите зони. След възстановяване на кръвообращението кожата отново възвръща нормалния си цвят, което може да бъде съпроводено с известно краткотрайно подуване на засегнатия крайник.
Какви са усложненията на синдрома на Рейно?
При по-тежко протичане на синдрома на Рейно, което е рядко срещано може перманентно да се увреди кръвоснабдяването на крайника, което да доведе до поява на язви и трофични нарушения в засегнатите области. В изключително тежки случаи, които дълго са оставени без лечение може да се наложи ампутация на засегнатия крайник.
Какво е лечението при синдрома на Рейно?
Предпазването от ниски температури с подходящо облекло и носене на ръкавици и чорапи обикновено са достатъчно ефективни за намаляване на оплакванията на пациентите. Ако тези средства не дадат желания ефект в някои случаи може да се наложи да бъде предписана медикаментозна терапия. Целта на медикаментите е :
– Да намали броя и тежестта на епизодите.
– Да предоврати увреждане на тъканите, в резултат на нарушеното кръвообращение.
В повечето случаи лекарите предписват медикаменти, чиято цел е да разширят кръвоносните съдове и да подобрят притока на кръв към засегнатите тъкани. Някои от по-често предписваните медикаменти са:
Инхибитори на калциевите канали – тези медикаменти отпускат стените на малките кръвоносни съдове, които доставят хранителни вещества и кислород до крайниците. Те намалят тежестта и броя на епизодите на синдрома на Рейно. Пример за такива медикаменти са Нифедипин и Амлодипин.
Вазодилататори – някои специалисти предписват вазодилатори под формата на крем, като Нитроглицерин например, които отпускат стените на кръвоносните съдове и могат директно да се нанасят върху кожата на ръцете и краката.
Алфа блокери – при някои пациенти тези медикаменти са с най-добър ефект. Те подтискат отделянето на хормона норепинефрин, който стеснява кръвоносните съдове. Пример за такива медикаменти са Празозин и Доксазозин.
