Аневризмата представлява разширение на ограничен участък от кръвоносен съд, при което стената му изтънява и лесно може да се разкъса. Най-често се срещат в артериите на мозъка и в аортата, но могат да се формират и в други кръвоносни съдове.
Аневризма може да възникне поради атеросклероза, високо кръвно налягане, сифилис, възпаление, травми на съдовете.
Какви видове аневризми има?
В зависимост от това кога възникват се различават:
Вродени аневризми
Вродените аневризми най-често се локализират в базалните артерии на главния мозък. Срещат се по-често при жени.
Придобити аневризми
Придобитите аневризми се развиват при силно отслабване на стената на даден кръвоносен съд. Причините за това могат да бъдат разнообразни, например локална инфекция (микотична аневризма), травма (травматична аневризма), системни съдови заболявания.
В зависимост от макроскопският вид на аневризмата се различават:
Фузиформени аневризми
Фузиформените аневризми представляват локално вретеновидно разширение на цялата обиколка на съда. Наблюдават се най-често в областта на абдоминалната аорта, под нивото на бъбречните артерии и се дължат главно на атеросклероза. Този вид аневризми протичат дълго време безсимптомно и се проявяват с възникнали усложнения – тромбоза с емболия в долните крайници, притискане на гръбначни прешлени, руптура и кръвоизлив.
Торбовидни (саксиформени) аневризми
Торбовидни аневризми се срещат обикновено в аортната дъга. Най-често се дължат на сифилис. Могат да достигнат големи размери – до 15-20 см в диаметър. В кухината им има много пристенни тромби. Този вид аневризми се проявяват със симптоми от притискане на съседни органи. Когато аневризмалното разширение обхване клапния пръстен на аортата, се развива аортна инсуфициенция, а по-късно и левокамерна сърдечна недостатъчност.
В зависимост от това кой кръвоносен съд е засегнат се различават следните основни видове аневризми:
Мозъчна аневризма
Мозъчните аневризми се разполагат най-често по артериалните съдове в основата на мозъка. Много често те протичат безсимптомно и се откриват случайно. При физическо или психическо напрежение, когато се повиши артериалното налягане може да настъпи разкъсване (руптура) на аневризмата, което е опасно усложнение. В резултат възниква субарахноиден кръвоизлив, съдов спазъм, увреждане на мозъка и може да настъпи смърт. Характерни симптоми при руптура на мозъчна аневризма са: силно главоболие, гадене, повръщане, нарушение на съзнанието, фотофобия, припадък и др.
Аневризма на гръдната аорта (торакална аневризма)
Гръдната аорта се разполага между гръбначния стълб и хранопровода. Започва от нивото на IV гръден прешлен, преминава през диафрагмата и продължава в коремната аорта. Най-честите причини за торакална аневризма са: атеросклероза, аортит – при сифилис, бактериален аортит, небактериален аортит при болест на Такаясу, анкилозиращ спондилит.
Главните симптоми при аневризма на гръдната аорта са от притискане на съседни органи – трахея, бронхи, хранопровод, горна празна вена. Пациентите могат да се оплакват от: затруднено гълтане поради притискане на хранопровода, кашлица и пресипнал глас поради компресия на възвратния нерв на ларинкса (n. recurrens larynges), болка от притискане на костите на гръдния кош, оточност на лицето.
Аневризма на коремната аорта
Обикновено аневризмата на абдоминалната аорта се локализира под изхода на бъбречните артерии. Среща се много по-често от торакалната аневризма. Основната причина за възникването на аневризма в тази част на аортата е атеросклероза. Аневризми с размери 3-4 см и при пълни пациенти могат да протекат безсимптомно. Характерен симптом е установяването на пулсираща туморна маса в корема.
Срещат се още аневризма на възходящата аорта и в гръдно-коремната част – торакоабдоминална аневризма.
Периферни артериални аневризми
Най-чести са аневризмите на задколянната артерия (a. poplitea) и на бедрената артерия (a. femoralis). Много често те са резултат на закрита травма или проникващо нараняване на крайниците. В повечето случаи тези аневризми се представят като пулсираща маса зад коляното, съответно на бедрото.
Рядко може да има аневризми и на други артерии – илиачна, каротидна, далачна, бъбречна.
Прочетете за:
Мозъчна аневризма – какво трябва да знаем?
