Арбовирусите са голяма група вируси, които се пренасят чрез кръвосмучещи членестоноги – кърлежи, комари, папатациеви мушици. Известни са повече от 450 арбовируса, от които около 100 причиняват заболявания у човека – вирусни трансмисивни инфекции (арбовирусни инфекции).
Много често тези инфекции протичат безсимптомно. В други случаи обаче се развиват енцефалити и хеморагични трески, които могат да бъдат летални.
Какви видове арбовируси има?
В класификацията на арбовирусите са включени над 450 вируса, които се отнасят към следните семейства.
Семейство Togaviridae
Към семейство Тогавириде принадлежат над 60 вируса, обособени в два рода – род Alphavirus и род Rubivirus с единствен представител вируса на рубеолата.
Главните представители на род Алфавирус са:
- причинителят на американския конски енцефаломиелит, който протича в три клинични форми – Западен конски, Източен конски и Венецуелски енцефаломиелит
- причинителят на треска Чикунгуня – Chikungunya-virus.
Семейство Flaviviridae
В това семейство са включени над 65 вида вируси, разпределени в две групи:
Вируси, пренасяни чрез комари:
- вирус на жълтата треска – Yellow fever virus
- вирус на Денгата – Dengue-virus
- вирус на Японския енцефалит – Japanesse encephalitis virus
- вирус на енцефалита Сейнт Луис и др
- вирус Зика – Zika virus.
Вируси, пренасяни от кърлежи:
- вирус на кърлежовия енцефалит
- вирус на двувълновия менингоенцефалит
- вирус на Омската хеморагична треска – Omsk haemorrhagic fever virus
- вирус на Киасанурската хеморагична треска – Kyasanur forest virus.
Семейство Bunyaviridae
Това семейство включва над 300 вируса. Преносители са комари, кърлежи и папатациева мушица. Представителите са:
- вирус на Конго-Кримската хеморагична треска – Crimean-Congo haemorrhagic fever virus
- вирус на хеморагичната треска с бъбречен синдром – Hantaan virus
- вирус на папатациевата треска – Viscerophyllus pappatasii
- вирус на хеморагична треска на долината Рифт – Rift Valley fever virus.
Семейство Reoviridae
Към това семейство се отнасят малко на брой арбовируси, между които причинителят на: кърлежовата треска Колорадо, вирусната треска Кемерово и др.
Семейство Arenaviridae
Към семейство Аренавириде принадлежат причинителите на: аржентинската и боливийската хеморагични трески и треска Ласса. Тук спада и причинителят на лимфоцитарния хориоменингит.
Семейство Filoviridae
В това семейство са включени причинителите на особено опасните хеморагични трески Ебола и Марбург.
Семейство Rhabdoviridae
В род Vesiculovirus на това семейство е включен причинителят на везикулозния стоматит.
Морфология на арбовирусите
Арбовирусите са РНК вируси. Размерите им варират в широки граници – от 40 до 180 nm. Повечето арбовируси имат сферична форма. Нуклеокапсидът им е защитен от суперкапсид – външна обвивка, съставена от липиди и гликопротеини. Гликопротеините имат антигенни и хемаглутиниращи свойства – аглутинират еритроцитите на различни видове животни.
Култивиране
Арбовирусите са патогенни за новородени бели мишки и други лабораторни животни, които се заразяват вътремозъчно и вътреперитонеално. Размножават се добре в кокоши ембриони и в множество клетъчни култури.
Резистентност
Арбовирусите загиват бързо при стайна температура. При 60 ºС се инактивират за 20-30 минути, а при 100 ºС за 1-2 минути. Ултравиолетовите лъчи ги убиват за няколко минути. Формалин, етер, хлороформ бързо инактивират арбовирусите.
Разпространение на арбовируси
Арбовирусите се срещат на всички континенти, като най-разпространени са в тропическите региони.
Характерна особеност на арбовирусите е тяхната природна огнищност, която се определя от звената на биологичната верига, съхраняваща вируса в природата – гръбначни животни (хазаи) – преносител членестоного – гръбначни животни.
Арбовирусите паразитират в организма на гръбначни животни (бозайници, птици) и кръвосмучещи членестоноги (кърлежи, комари). Пренасят се чрез заразени кърлежи, комари и папатациеви мушици. В преносителите арбовирусите се размножават, без да предизвикват заболяване у тях и така членестоногите остават инфектирани до края на живота си. Чрез кръвосмучене инфектираните членестоноги предават заразата на гостоприемника. По този начин може да бъде заразен и човекът.
Освен чрез ухапване от членестоноги, инфектиране може да стане и чрез кръвопреливане, трансплантация на органи, трансплацентарно (от майката на плода).
Микробиологична диагноза
За изолиране на вируса се взема кръв от болния през първите дни на заболяването и се заразяват различни клетъчни култури, бели мишки, кокоши ембриони. Изолираните вируси се идентифицират чрез РСК и реакция задръжка на хемаглутинацията (РЗХА).
Серологичната диагноза се поставя чрез РСК, ВНР, ELISA. IgM антитела се появяват в кръвта след около една седмица от началото на заболяването. Сравняват се титрите на антителата в двойна проба серум – първата седмица от заболяването и 10 – 15 дни по-късно. Диагностично значение има четирикратното повишаване на титъра на антителата.
Профилактика
Много важна е борбата с преносителите (кърлежи, комари) в ендемичните райони. Специфичната профилактика се извършва чрез убити ваксини.
Прочетете за:
Арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити
Вирусни хеморагични трески – видове – 1-ва част
