Начало / Актуални теми / Диагноза на инконтиненция – изследвания

Диагноза на инконтиненция – изследвания

ян. 31, 2024

диагноза на инконтиненция

Инконтиненцията е симптом, който се дължи на много различни причини и съответно се лекува по различен начин. Установяването на механизма, по който настъпва инконтиненцията и нейния вид е от решаващо значение за ефективността на лечението.

Какви изследвания се провеждат при инконтиненция?

За поставянето на диагноза инконтиненция се извършват следните изследвания:

Снемане на подробна анамнеза

Чрез обстоен разговор с пациента се събира информация за обстоятелствата на възникване на инконтиненция:

  • давност – кога са се появили оплакванията
  • честота на епизодите
  • количество на изпусната урина
  • необходимост от използване на превръзки
  • честота на уриниране през деня и през нощта.

Изяснява се и общото здравословно състояние на пациента. Търсят се неврологични заболявания, рецидивиращи урологични инфекции, прекарани операции, прием на медикаменти, които могат да предизвикат инконтиненция.

Друго важно изследване е попълването на микционен дневник за период от 72 часа или повече. В него пациента записва:

  • количеството на приетите течности
  • часа на микциите и количеството на отделената урина
  • епизодите на инконтиненция, тяхната тежест, съпровождащата ги физическа активност
  • използваните превръзки
  • наличието на други симптоми – често уриниране, неудържим позив.

Изпускането на урина в момента на кашляне, кихане, смях, вдигане на тежести насочва към стрес инконтиненция. Изпускане, съпроводено с внезапен, силен позив, често уриниране, никтурия е подозрително за императивна инконтиненция. Постоянното подмокряне насочва към преливна инконтиненция.

Физикално изследване

Физикалното изследване цели да се установи състоянието на тазовите органи и наличието на неврологични нарушения.

Провежда се гинекологичен преглед. Той е насочен към търсене на: генитален пролапс, туморни формациии в малкия таз, атрофичен вагинит, цикатрициални промени от предходни интервенции. Оценява се състоянието на мускулите на тазовото дъно. Оценява се положението и подвижността на шийката на пикочния мехур.

Провежда се неврологичен преглед за изключване на деменция, болест на Паркинсон, травми на гръбначния мозък, периферни невропатии и други неврологични нарушения.

За определяне на тежестта на инконтиненцията се провежда т. нар. pad-тест. Измерва се тежестта на превръзката в началото на теста. След това пациентът изпива 500 мл течност, извършва физически дейности и след 1 час отново се измерва тежестта на превръзката. Ако тя тежи повече от 1g се приема, че е налице инконтиненция.

Лабораторни изследвания

Задължително скринингово изследване е микробиологичното изследване на урина за изключване на уроинфекция. Изследват се още вагинален и цервикален секрет.

Инструментални изследвания

Инструменталните изследвания включват:

Уретроцистоскопия

Чрез уретроцистоскопията се извършва оглед на уретрата и пикочния мехур за органични заболявания и се преценява реакцията на уретралните сфинктерни механизми и на детрузора в отговор на пълнене на мехура, при изпълняване на различни команди – напън, кашляне, стискане.

Образни методи на изследване

Приложение намират следните изследвания:

  • ултразвуково изследване – измерва се остатъчната урина, откриват се патологични процеси в пикочния мехур, преценява се дебелината на мехурната стена. Определя се положението и подвижността на основата на мехура и уретрата в покой и при напън.
  • екскреторна урография – чрез нея се доказват фистули, ектопичен уретер, дренажни смущения
  • микционна цистография – чрез нея се откриват дивертикули, фистули, уретроцеле
  • видеоцистоуретрография – представлява микционна цистометрия, при която мехурът се изпълва с контрастна материя. Дава информация за положението на мехура, мехурната шийка и проксималната уретра в различни състояния и тяхното поведение при покой, стресова провокация и по време на микция.

Уродинамични изследвания

Цистометрия

Чрез цистометрията се измерва налягането в пикочния мехур и в уретрата във фазите на съхранение на урина и на микция. Оценяват се капацитетът, сетивността, комплайънсът и детрузорната активност на пикочния мехур.

Неврофизиологични изследвания

Чрез тези изследвания се прави оценка на функцията на нервните пътища и рефлексните дъги, които имат отношение към задръжката на урина и микцията. Може да се проведе електромиография на тазовото дъно и сфинктерите, изследване на акционните потенциали и времето на провеждане по моторните неврони (пудендалния нерв), изследване на сакралните рефлекси и др.

Прочетете за:
Видове инконтиненция
Стрес инконтиненция – причини
Императивна инконтиненция