Надбъбречните жлези са малки жлези, разположени отгоре на всеки бъбрек. Те произвеждат различни хормони, които са от съществено значение за поддържане на нормалните функции в организма. Всяка жлеза се състои от две части: външна, наречена кора (кортекс) и вътрешна част, наречена медула.
В кората на надбъбречните жлези се произвеждат следните хормони: минералкортикоиди (алдостерон), глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон) и малко количество полови хормони – дехидроепиандростерон и естрадиол.
В медуларната част на надбъбречните жлези се произвеждат хормоните, които регулират реакцията на организма към стрес – адреналин и норадреналин.
Надбъбречните жлези си взаимодействат с хипоталамуса и хипофизата. Хипоталамусът произвежда хормони, които стимулират хипофизата. Тя от своя страна произвежда хормони, които стимулират надбъбречните жлези да произвеждат хормони.
Заболяванията на надбъбречните жлези в едни случаи карат жлезите да произвеждат твърде много хормони (налице е повишена функция на жлезите), а в други да произвеждат твърде малко хормони (налице е хипофункция на жлезите).
Главните причини, водещи до нарушаване на функцията на надбъбречните жлези са: генетични мутации, доброкачествени и злокачествени тумори на надбъбречните жлези, инфекциозни заболявания, медикаменти, оперативни интервенции, заболявания на хипоталамуса или хипофизата, водещи до нарушаване на регулацията на надбъбречните жлези и др.
Заболявания, при които функцията на надбъбречните жлези е понижена
- Болест на Адисон (първична хронична надбъбречна недостатъчност)
Болестта на Адисон се развива при увреждане на надбъбречните жлези, при което намалява секрецията на кортизол, а в повечето случаи и на алдостерон. Дължи се на автоимунен процес, който води до атрофия на надбъбречната кора. Други редки причини са туберкулоза, амилоидоза, медикаменти, оперативни намеси и др.
Адисоновата болест се развива много бавно. Появяват се следните оплаквания – обща слабост, намалена концентрация, загуба на тегло, повишена консумация на солени храни, потъмняване на кожата, ниско кръвното налягане, намалено окосмяване и др.
- Вторична надбъбречна недостатъчност
Вторичната надбъбречна недостатъчност се дължи на патологични процеси в хипофизата или хипоталамуса, които водят до намалена секреция на адренокортикотропен хормон (АКТХ). В резултат на това отпада стимулацията на надбъбречната жлеза и намалява продукцията на кортизол. Продукцията на алдостерон е засегната в по-малка степен.
- Вродена надбъбречна хиперплазия
Вродената надбъбречна хиперплазия представлява група от генетични заболявания, при които са налице вродени ензимни дефекти в синтезата на стероидни хормони. В резултат на това намалява продукцията на кортизол и алдостерон от надбъбречните жлези, а нараства продукцията на андрогени.
Болести, при които функцията на надбъбречните жлези е повишена
- Синдром на Кушинг
Синдромът на Кушинг се характеризира с продължителна свръхсекреция на кортизол. Може да възникне в резултат на редица причини, например: лечение с високи дози глюкокортикоиди, аденом на хипофизата, който продуцира АКТХ, аденом или карцином на надбъбречната жлеза, хиперплазия на надбъбречната жлеза и др.
Заболяването се развива бавно, в продължение на години. Някои от характерните симптоми са: затлъстяване, стрии по кожата на корема, мускулна слабост, високо кръвно налягане, остеопороза, менструални нарушения и др.
Лечението при синдром на Кушинг зависи от причината. Може да се наложи извършването на оперативно лечение, лъчетерапия, медикаментозно лечение.
- Първичен хипералдостеронизъм (синдром на Кон)
Синдромът на Кон е състояние, при което надбъбречните жлези произвеждат твърде много алдостерон. Най-често се дължи на аденом на надбъбречната жлеза. Други причини са надбъбречна хиперплазия, карцином на надбъбречната жлеза.
Клинично се изявава с повишено кръвно налягане и прияви на настъпилата хипокалиемия (понижен калий в кръвта) – мускулна слабост, мравучкане, периодични мускулни парализи, ритъмни нарушения и др.
- Вторичен хипералдостеронизъм
Вторичният хипералдостеронизъм се дължи на патологични причини извън надбъбречните жлези, които стимулират ренин-ангиотензин-ардостероновата система. Такива са например: стеноза на бъбречните артерии, бъбречен тумор, продучиращ ренин, хипонатриемия, хиповолемия. Вторичният хипералдостеронизъм протича със или без хипертония.
- Феохромоцитом
Феохромоцитомът е доброкачествен тумор, произхождащ от медулата на надбъбречните жлези. Продуцира катехоламини – адреналин, норадреналин, допамин.
Основен симптом при феохромоцитом е артериалната хипертония. Могат да се наблюдават хипертонични кризи – кръвното налягане се повишава до много високи стойности. Лечението е оперативно.
Прочетете за:
Хормони на надбъбречната жлеза
Синдром на Кушинг
