Меню

Надбъбречните жлези са малки жлези, разположени отгоре на всеки бъбрек. Те произвеждат различни хормони, които са от съществено значение за поддържане на нормалните функции в организма. Всяка жлеза се състои от две части: външна, наречена кора (кортекс) и вътрешна част, наречена медула.

В кората на надбъбречните жлези се произвеждат следните хормони: минералкортикоиди (алдостерон), глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон) и малко количество полови хормони – дехидроепиандростерон и естрадиол.

В медуларната част на надбъбречните жлези се произвеждат хормоните, които регулират реакцията на организма към стрес – адреналин и норадреналин.

Надбъбречните жлези си взаимодействат с хипоталамуса и хипофизата. Хипоталамусът произвежда хормони, които стимулират хипофизата. Тя от своя страна произвежда хормони, които стимулират надбъбречните жлези да произвеждат хормони.

Заболяванията на надбъбречните жлези в едни случаи карат жлезите да произвеждат твърде много хормони (налице е повишена функция на жлезите), а в други да произвеждат твърде малко хормони (налице е хипофункция на жлезите).

Главните причини, водещи до нарушаване на функцията на надбъбречните жлези са: генетични мутации, доброкачествени и злокачествени тумори на надбъбречните жлези, инфекциозни заболявания, медикаменти, оперативни интервенции, заболявания на хипоталамуса или хипофизата, водещи до нарушаване на регулацията на надбъбречните жлези и др.

Заболявания, при които функцията на надбъбречните жлези е понижена

  • Болест на Адисон (първична хронична надбъбречна недостатъчност)

Болестта на Адисон се развива при увреждане на надбъбречните жлези, при което намалява секрецията на кортизол, а в повечето случаи и на алдостерон. Дължи се на автоимунен процес, който води до атрофия на надбъбречната кора. Други редки причини са туберкулоза, амилоидоза, медикаменти, оперативни намеси и др.

Адисоновата болест се развива много бавно. Появяват се следните оплаквания – обща слабост, намалена концентрация, загуба на тегло, повишена консумация на солени храни, потъмняване на кожата, ниско кръвното налягане, намалено окосмяване и др.

  • Вторична надбъбречна недостатъчност

Вторичната надбъбречна недостатъчност се дължи на патологични процеси в хипофизата или хипоталамуса, които водят до намалена секреция на адренокортикотропен хормон (АКТХ). В резултат на това отпада стимулацията на надбъбречната жлеза и намалява продукцията на кортизол. Продукцията на алдостерон е засегната в по-малка степен.

  • Вродена надбъбречна хиперплазия

Вродената надбъбречна хиперплазия представлява група от генетични заболявания, при които са налице вродени ензимни дефекти в синтезата на стероидни хормони. В резултат на това намалява продукцията на кортизол и алдостерон от надбъбречните жлези, а нараства продукцията на андрогени.

Болести, при които функцията на надбъбречните жлези е повишена

  • Синдром на Кушинг

Синдромът на Кушинг се характеризира с продължителна свръхсекреция на кортизол. Може да възникне в резултат на редица причини, например: лечение с високи дози глюкокортикоиди, аденом на хипофизата, който продуцира АКТХ, аденом или карцином на надбъбречната жлеза, хиперплазия на надбъбречната жлеза и др.

Заболяването се развива бавно, в продължение на години. Някои от характерните симптоми са: затлъстяване, стрии по кожата на корема, мускулна слабост, високо кръвно налягане, остеопороза, менструални нарушения и др.

Лечението при синдром на Кушинг зависи от причината. Може да се наложи извършването на оперативно лечение, лъчетерапия, медикаментозно лечение.

  • Първичен хипералдостеронизъм (синдром на Кон)

Синдромът на Кон е състояние, при което надбъбречните жлези произвеждат твърде много алдостерон. Най-често се дължи на аденом на надбъбречната жлеза. Други причини са надбъбречна хиперплазия, карцином на надбъбречната жлеза.

Клинично се изявава с повишено кръвно налягане и прияви на настъпилата хипокалиемия (понижен калий в кръвта) – мускулна слабост, мравучкане, периодични мускулни парализи, ритъмни нарушения и др.

  • Вторичен хипералдостеронизъм

Вторичният хипералдостеронизъм се дължи на патологични причини извън надбъбречните жлези, които стимулират ренин-ангиотензин-ардостероновата система. Такива са например: стеноза на бъбречните артерии, бъбречен тумор, продучиращ ренин, хипонатриемия, хиповолемия. Вторичният хипералдостеронизъм протича със или без хипертония.

  • Феохромоцитом

Феохромоцитомът е доброкачествен тумор, произхождащ от медулата на надбъбречните жлези. Продуцира катехоламини – адреналин, норадреналин, допамин.

Основен симптом при феохромоцитом е артериалната хипертония. Могат да се наблюдават хипертонични кризи – кръвното налягане се повишава до много високи стойности. Лечението е оперативно.

Прочетете за:
Хормони на надбъбречната жлеза
Синдром на Кушинг

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com