Начало Актуални теми Болести на надбъбречните жлези

Болести на надбъбречните жлези

болести на надбъбречните жлези
болести на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези са малки жлези, разположени отгоре на всеки бъбрек. Те произвеждат различни хормони, които са от съществено значение за поддържане на нормалните функции в организма. Всяка жлеза се състои от две части: външна, наречена кора (кортекс) и вътрешна част, наречена медула.

В кората на надбъбречните жлези се произвеждат следните хормони: минералкортикоиди (алдостерон), глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон) и малко количество полови хормони – дехидроепиандростерон и естрадиол.

В медуларната част на надбъбречните жлези се произвеждат хормоните, които регулират реакцията на организма към стрес – адреналин и норадреналин.

Надбъбречните жлези си взаимодействат с хипоталамуса и хипофизата. Хипоталамусът произвежда хормони, които стимулират хипофизата. Тя от своя страна произвежда хормони, които стимулират надбъбречните жлези да произвеждат хормони.

Заболяванията на надбъбречните жлези в едни случаи карат жлезите да произвеждат твърде много хормони (налице е повишена функция на жлезите), а в други да произвеждат твърде малко хормони (налице е хипофункция на жлезите).

Главните причини, водещи до нарушаване на функцията на надбъбречните жлези са: генетични мутации, доброкачествени и злокачествени тумори на надбъбречните жлези, инфекциозни заболявания, медикаменти, оперативни интервенции, заболявания на хипоталамуса или хипофизата, водещи до нарушаване на регулацията на надбъбречните жлези и др.

Заболявания, при които функцията на надбъбречните жлези е понижена

  • Болест на Адисон (първична хронична надбъбречна недостатъчност)

Болестта на Адисон се развива при увреждане на надбъбречните жлези, при което намалява секрецията на кортизол, а в повечето случаи и на алдостерон. Дължи се на автоимунен процес, който води до атрофия на надбъбречната кора. Други редки причини са туберкулоза, амилоидоза, медикаменти, оперативни намеси и др.

Адисоновата болест се развива много бавно. Появяват се следните оплаквания – обща слабост, намалена концентрация, загуба на тегло, повишена консумация на солени храни, потъмняване на кожата, ниско кръвното налягане, намалено окосмяване и др.

  • Вторична надбъбречна недостатъчност

Вторичната надбъбречна недостатъчност се дължи на патологични процеси в хипофизата или хипоталамуса, които водят до намалена секреция на адренокортикотропен хормон (АКТХ). В резултат на това отпада стимулацията на надбъбречната жлеза и намалява продукцията на кортизол. Продукцията на алдостерон е засегната в по-малка степен.

  • Вродена надбъбречна хиперплазия

Вродената надбъбречна хиперплазия представлява група от генетични заболявания, при които са налице вродени ензимни дефекти в синтезата на стероидни хормони. В резултат на това намалява продукцията на кортизол и алдостерон от надбъбречните жлези, а нараства продукцията на андрогени.

Болести, при които функцията на надбъбречните жлези е повишена

  • Синдром на Кушинг

Синдромът на Кушинг се характеризира с продължителна свръхсекреция на кортизол. Може да възникне в резултат на редица причини, например: лечение с високи дози глюкокортикоиди, аденом на хипофизата, който продуцира АКТХ, аденом или карцином на надбъбречната жлеза, хиперплазия на надбъбречната жлеза и др.

Заболяването се развива бавно, в продължение на години. Някои от характерните симптоми са: затлъстяване, стрии по кожата на корема, мускулна слабост, високо кръвно налягане, остеопороза, менструални нарушения и др.

Лечението при синдром на Кушинг зависи от причината. Може да се наложи извършването на оперативно лечение, лъчетерапия, медикаментозно лечение.

  • Първичен хипералдостеронизъм (синдром на Кон)

Синдромът на Кон е състояние, при което надбъбречните жлези произвеждат твърде много алдостерон. Най-често се дължи на аденом на надбъбречната жлеза. Други причини са надбъбречна хиперплазия, карцином на надбъбречната жлеза.

Клинично се изявава с повишено кръвно налягане и прияви на настъпилата хипокалиемия (понижен калий в кръвта) – мускулна слабост, мравучкане, периодични мускулни парализи, ритъмни нарушения и др.

  • Вторичен хипералдостеронизъм

Вторичният хипералдостеронизъм се дължи на патологични причини извън надбъбречните жлези, които стимулират ренин-ангиотензин-ардостероновата система. Такива са например: стеноза на бъбречните артерии, бъбречен тумор, продучиращ ренин, хипонатриемия, хиповолемия. Вторичният хипералдостеронизъм протича със или без хипертония.

  • Феохромоцитом

Феохромоцитомът е доброкачествен тумор, произхождащ от медулата на надбъбречните жлези. Продуцира катехоламини – адреналин, норадреналин, допамин.

Основен симптом при феохромоцитом е артериалната хипертония. Могат да се наблюдават хипертонични кризи – кръвното налягане се повишава до много високи стойности. Лечението е оперативно.

Прочетете за:
Хормони на надбъбречната жлеза
Синдром на Кушинг