Плеврата е серозна ципа, която покрива белите дробове. Изградена е от еднореден плосък епител (мезотел), разположен върху базална мембрана, под която има слой от колагенни и еластични влакна.
Плеврата се състои от два листа – висцерален и париетален. Висцералната плевра покрива белия дроб като сраства плътно с него, а париеталната плевра покрива отвътре гръдната стена, като в зависимост от това коя част покрива бива – ребрена, медиастинална и диафрагмална.
Двата листа на плеврата заграждат пространство – плеврална кухина, в която има малко количество серозна течност (от 2 до 5 мл), която служи за смазване на двата плеврални листа. Течността се филтрира от капилярите на париеталната плевра, а се резорбира главно чрез лимфната мрежа на париеталната плевра и отчасти чрез капилярите на висцералната.
Плеврата и плевралната кухина могат да бъдат засегнати от множество патологични състояния.
Ето най-честите болести на плеврата:
Плеврален излив
При нарушаване на равновесието между процесите на филтрация и резорбция може да се увеличи количеството на плевралната течност – възниква плеврален излив.
Причините за поява на плеврален излив са изключително разнообразни. Някои от тях са:
- инфекциозни причинители – вируси, бактерии, гъби, паразити
- тумори – тумори на плеврата, медиастинума, белия дроб, левкемия, лимфоми
- сърдечно-съдови заболявания – белодробен тромбоемболизъм, синдром на Дреслер
- заболявания на коремните органи – панкреатит, цироза
- колагенози – системен лупус еритематодес
- медикаменти
- травми на гръдната стена и др.
В зависимост от съдържанието на плевралния излив се различават:
- трансудат (хидроторакс) – плевралният излив е бистър, светложълт, с ниско съдържание на белтък, беден на клетки, липсват микроорганизми.
- ексудат – изливът е мътен, жълт или жълтозелен, съдържа повишено количество белтък, богат е на клетки, може да има микроорганизми.
- емпием – налице е гнойна колекция в плевралната кухина
- хеморагичен излив (хемоторакс) – изливът съдържа значително количество еритроцити
- липиден излив (хилоторакс) – има лимфа в плевралната кухина.
Симптомите при плеврален излив зависят от количеството, локализацията и бързината на набиране на плевралния излив. Характерни симптоми са гръдната болка, която се влияе от дишане, кашляне, хълцане и появата на задух.
Плеврит
Плевритът представлява възпаление на плеврата с или без набиране на ексудат и поява на излив. Различават се:
- фибринозен (сух) плеврит
Сухите плеврити се развиват като усложнение на други белодробни болести – белодробна туберкулоза, пневмония, пневмокониоза, тумор на белия дроб, рядко при други заболявания – лупус, ревматизъм и др.
Водещ симптом е силната гръдна болка, която се засилва при дишане, кашляне. Дължи се на триенето на фибриновите налепи по плевралните листове. Дишането е повърхностно, има суха кашлица. Чува се плеврално триене.
- серо-фибринозен (воден) плеврит
При серо-фибринозният плеврит има излив на ексудат в плевралната кухина. Развива се при възпалителни заболявания на белия дроб, тумори на белия дроб, плеврата, при колагенози, лимфоми, саркоидоза и др.
Освен симптомите на основното заболяване се появяват плеврална болка (при повишаване на ексудата и раздалечаване на плевралните листове болката изчезва), задух, кашлица.
Пневмоторакс
Пневмоторакс възниква при навлизане на въздух в плевралната кухина. В резултат на това се ликвидира отрицателното налягане в нея и настъпва частичен или тотален колапс на белия дроб.
В зависимост от това откъде постъпва въздух в плевралната кухина се различават:
- външен пневмоторакс – въздухът навлиза отвън през травма на гръдната стена
- вътрешен пневмоторакс – въздухът навлиза отвътре при увреждане на белия дроб или бронхите и създаване на комуникация между тях и плевралната кухина.
Множество причини могат да доведат до поява на пневмоторакс. Например:
- травми на гръдния кош
- процедури – плеврална пункция, биопсия на бял дроб
- заболявания на белия дроб – туберкулоза, емфизем, белодробен абсцес, бронхиектазии, ехинококова киста и др.
Характерни симптоми при пневмоторакс са: поява на внезапен бодеж в засегнатата гръдна половина и задух. При рентгенологичното изследване се установява колабирал в различна степен бял дроб.
Тумори на плеврата
Туморите на плеврата биват доброкачествени и злокачествени.
Доброкачествените тумори на плеврата произхождат предимно от подплевралния слой. Биват фиброми, липоми, ангиоми, саркоми. Срещат се рядко. Често протичат безсимптомно.
Злокачествените тумори произхождат от покривния епител (мезотела) на плеврата и се наричат мезотелиоми или рак на плеврата.
Освен първичен карцином на плеврата се среща и вторичен – в плеврата може да дадат метастази ракът на белия дроб, на млечната жлеза и др.
Болните с рак на плеврата се оплакват от задух, кашлица, отпадналост, чувство за тежест в засегнатата гръдна половина. Може да има плеврален излив.
Други състояния на плеврата са:
- плеврални сраствания – могат да се развият при всички ексудати. Причиняват частична или тотална облитерация на плевралната кухина.
- фиброторакс – в резултат на възпалителен процес настъпва отлагане на фибрин и задебеляване на плевралните листове, които срастват. Дихателните движения са ограничени, налице е задух, развива се дихателна недостатъчност.
- плеврални плаки – представляват хрущялоподобни плаки с дебелина 1-2 см. Появата им се свързва с азбестова експозиция.
- плеврални калцификати – наблюдават се след възпалителни плеврални изливи – гнойни, туберкулозни, при азбестоза. Обикновено липсват симптоми. Откриват се при рентгенологично изследване.
Прочетете за:
Плеврален излив
Пневмоторакс
Мезотелиом на плеврата
