Имунитетът представлява защитно-приспособителен механизъм, който предпазва организма от вредни за него агенти. Те могат да бъдат, както от външната (вируси, бактерии), така и от вътрешната среда (нефункциониращи, „остарели“, както и мутирали клетки на макроорганизма).
Когато говорим за имунитет при заразните заболявания, тогава се има предвид способността на организма да „противодейства“ и да се „предпазва“ от причинителите на тези заболявания. Това става чрез изработването на антитела, чиято роля е обезвреждането на чуждите антигени.
Какви видове имунитет има?
Имунитетът бива няколко вида, в зависимост от начина, по който е формиран. Най-основно се дели на естествен (вроден) и придобит.
Вроден имуните
Вроденият имунитет се нарича още видов. Той предпазва целия биологичен вид от дадено заболяване. Например, хората са невъзприемчиви към някои заболявания, които са характерни само за животните и обратно – животните не боледуват от морбили, рубеола и др. Вроденият имунитет може още да се разглежда като „естествена резистентност“.
Придобит имунитет
Придобитият имунитет се разделя на естествено и изкуствено придобит. Всеки един от тях може да бъде активен или пасивен.
Естествено придобит имунитет
Естествено придобитият активен имунитет се развива, вследствие преболедуването от дадено заболяване. В този случай организмът сам изгражда антитела срещу „болестотворния микроорганизъм“. Например, след прекарване на варицела, човек изгражда имунитет и не може повторно да заболее.
Естествено придобитият пасивен имунитет се предава от майката на плода. Това става чрез преминаването на антитела, изградени от майчиния организъм, през плацентата, а след раждането чрез кърмата. За да преминат такива антитела, обаче е необходимо майката да е преболедувала или да е ваксинирана против дадено заболяване.
Характерно за естествено придобитият пасивен имунитет е, че той предпазва детския организъм до 6-месечна възраст. Антителата започват да се разграждат и след това децата стават отново възприемчиви към заболявания като варицела, морбили и др.
Изкуствено придобит имунитет
Изкуствено придобитият имунитет започва да се развива след прилагането на имунопрофилактика. Имунопрофилактиката е метод за предпазване от заразни заболявания, чрез ваксини, серуми и имуноглобулини. Чрез ваксините се вкарват в организма антигенни структури от микробни клетки.
Ваксините биват живи, убити, рекомбинантни и др. Серумите представляват белтъци, които съдържат специфични готови антитела срещу патогенните микроорганизми и техните продукти. Имуноглобулините се получават чрез преработка на кръвна плазма или кръвен серум от преболедували.
Изкуствено придобитият активен имунитет се сформира чрез прилагането на ваксини. С помощта на ваксините макроорганизмът активно изгражда антитела към антигените на болестотворния микроорганизъм. За целта се следва имунизационен календар. Имунизационният календар включва задължителни и препоръчителни ваксини, времето и дозата на тяхното прилагане. Актуалната му версия може да бъде открита на сайта на Регионалната здравна инспекция.
Изкуствено придобитият пасивен имунитет се образува след прилагането на серуми или имуноглобулини. В този случай в организма наготово се вкарват антитела, които да предпазят от дадено заболяване. Имунитетът, обаче е краткотраен, тъй като антителата се разграждат за период от 3-4 седмици.
Съществува още така нареченият „колективен имунитет“, който предпазва определена група от хора от дадено заразно заболяване. За формирането на такъв имунитет значение имат редица фактори, като например начина на предаване на инфекцията, прилагането на имунопрофилактика и т.н. Отделният организъм може да бъде възприемчив към заболяване, но целият колектив да е невъзприемчив, като по този начин всеки индивид остава защитен.
Автор: д-р Александра Стефанова
Прочетете за:
Лимфоидни органи – осигуряват имунната защита
