Камъните в бъбреците могат да варират значително по форма, размер и брой. Те могат да бъдат заоблени, с форма на яйце или грапави – имат бодлички по повърхността. Понякога конкрементът може да изпълни цялото бъбречно легенче – има отливачна форма (кораловиден конкремент).
Големината на бъбречните камъни може да варира от няколко милиметра до 5-6 см. Малките конкременти са лесно подвижни, могат да попаднат в уретера и да предизвикат бъбречна колика.
При около 50 % от болните е налице само един конкремент, а при останалите се откриват два или повече конкремента. Колкото по-малки по размер са камъните, толкова по-голям е броят им.
Всички бъбречни камъни се състоят от две части: органична – матриксна част, съставена главно от мукопротеини и от минерална (кристална) част.
Какви видове камъни в бъбреците има?
В зависимост от химичния си състав бъбречните камъни се разделят на органични и неорганични.
Неорганични бъбречни конкременти:
- калциевооксалатни – калциевооксалатен монохидрат (вевелит) и калциевооксалатен бихидрат (веделит)
Калциевите оксалати са най-често срещаните бъбречни камъни. Най-често са единични, с гладка повърхност, но могат да бъдат и с малки шипчета. Имат тъмнокафяв до черен цвят. Калциевооксалатните конкременти са твърди, чупят се трудно и са рентгенопозитивни. Ако се задържат дълго време в кухинната система на бъбрека, те могат да нарастнат и да придобият формата на бъбречното легенче – стават отливачни (коралиформени).
Чести причини за формирането на калциевооксалатните камъни са: повишена абсорбция на калций в тънките черва от храната, повишено отделяне на калций от костите, хиперпаратиреоидизъм, витамин Д интоксикация, дехидратация, прием на някои медикаменти, повишен внос на оксалати с храната (зеле, спанак).
- калциевофосфатни – калциев фосфат (апатит), калциев хидрофосфат (брушит), трикалциев фосфат (витлокит) и карбонапатит (далит)
Фосфатните конкременти съдържат калциеви соли и фосфорна киселина. Имат различна форма, гладка или леко зърниста повърхност. Цветът им е белезникав до сив. Фосфатните камъни са с мека консистенция и лесно се чупят. Умерено рентгенопозитивни са.
- магнезиевофосфатни – магнезиевоамониев фосфат (струвит) и магнезиев хидрогенфосфат (нюберит)
Магнезиевофосфатните конкременти се образуват в алкална урина при наличие на бактерии, които разпадат уреята. Те имат мръсносив или кафеникав цвят. Лесно чупливи са. Имат склонност да нарастват и да стават кораловидни.
Магнезиевофосфатните камъни се формират при хронични пикочни инфекции (пиелонефрит, цистит), причинени от уреазо-разграждащи микроорганизми – Протеус, Клебсиела, Ешерихия коли и др.
Органични бъбречни конкременти:
- уратни – пикочнокиселинни конкременти
Обикновено те са съставени от пикочна киселина (амониев урат, натриев моноурат). Имат кръгла форма, гладка повърхност и твърда консистенция. Цветът им е белезникавожълт до тъмнокафяв. Уратните конкременти са рентгенонегативни.
Уратни камъни се образуват при повишено излъчване на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия). Това се наблюдава при повишен прием на животински белтъци, при подагра, лечение с тиазидни диуретици.
- цистинови
Цистиновите конкременти се срещат рядко. Образуват се при повишено отделяне на цистин в урината (цистинурия). Имат белезникавожълт цвят, сравнително гладка повърхност и са твърди.
Цистинурията е наследствено заболяване, при което е нарушена реабсорбцията на аминокиселините цистин, аргинин, лизин, орнитин в бъбречните тубули. Цистинът трудно се разтваря в кисела среда и води до образуване на цистинови конкременти. Останалите аминокиселини са лесно разтворими и не образуват кристали.
- ксантинови – ксантиновите камъни имат кафеникав цвят, мека консистенция и се чупят лесно.
- холестеринови – холестериновите конкременти са с черен цвят, мека консистенция и лесно трошливи.
Много често бъбречните камъни имат смесен химичен състав. Те са с още по-разнообразна форма и цвят.
Прочетете за:
Рискови фактори за образуване на бъбречни камъни
Усложнения при камъни в бъбреците (нефролитиаза)
