Меню

Камъните в бъбреците могат да варират значително по форма, размер и брой. Те могат да бъдат заоблени, с форма на яйце или грапави – имат бодлички по повърхността. Понякога конкрементът може да изпълни цялото бъбречно легенче – има отливачна форма (кораловиден конкремент).

Големината на бъбречните камъни може да варира от няколко милиметра до 5-6 см. Малките конкременти са лесно подвижни, могат да попаднат в уретера и да предизвикат бъбречна колика.

При около 50 % от болните е налице само един конкремент, а при останалите се откриват два или повече конкремента. Колкото по-малки по размер са камъните, толкова по-голям е броят им.

Всички бъбречни камъни се състоят от две части: органична – матриксна част, съставена главно от мукопротеини и от минерална (кристална) част.

Какви видове камъни в бъбреците има?

В зависимост от химичния си състав бъбречните камъни се разделят на органични и неорганични.

Неорганични бъбречни конкременти:

  • калциевооксалатни – калциевооксалатен монохидрат (вевелит) и калциевооксалатен бихидрат (веделит)

Калциевите оксалати са най-често срещаните бъбречни камъни. Най-често са единични, с гладка повърхност, но могат да бъдат и с малки шипчета. Имат тъмнокафяв до черен цвят. Калциевооксалатните конкременти са твърди, чупят се трудно и са рентгенопозитивни. Ако се задържат дълго време в кухинната система на бъбрека, те могат да нарастнат и да придобият формата на бъбречното легенче – стават отливачни (коралиформени).

Чести причини за формирането на калциевооксалатните камъни са: повишена абсорбция на калций в тънките черва от храната, повишено отделяне на калций от костите, хиперпаратиреоидизъм, витамин Д интоксикация, дехидратация, прием на някои медикаменти, повишен внос на оксалати с храната (зеле, спанак).

  • калциевофосфатни – калциев фосфат (апатит), калциев хидрофосфат (брушит), трикалциев фосфат (витлокит) и карбонапатит (далит)

Фосфатните конкременти съдържат калциеви соли и фосфорна киселина. Имат различна форма, гладка или леко зърниста повърхност. Цветът им е белезникав до сив. Фосфатните камъни са с мека консистенция и лесно се чупят. Умерено рентгенопозитивни са.

  • магнезиевофосфатни – магнезиевоамониев фосфат (струвит) и магнезиев хидрогенфосфат (нюберит)

Магнезиевофосфатните конкременти се образуват в алкална урина при наличие на бактерии, които разпадат уреята. Те имат мръсносив или кафеникав цвят. Лесно чупливи са. Имат склонност да нарастват и да стават кораловидни.

Магнезиевофосфатните камъни се формират при хронични пикочни инфекции (пиелонефрит, цистит), причинени от уреазо-разграждащи микроорганизми – Протеус, Клебсиела, Ешерихия коли и др.

Органични бъбречни конкременти:

  • уратни – пикочнокиселинни конкременти

Обикновено те са съставени от пикочна киселина (амониев урат, натриев моноурат). Имат кръгла форма, гладка повърхност и твърда консистенция. Цветът им е белезникавожълт до тъмнокафяв. Уратните конкременти са рентгенонегативни.

Уратни камъни се образуват при повишено излъчване на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия). Това се наблюдава при повишен прием на животински белтъци, при подагра, лечение с тиазидни диуретици.

  • цистинови

Цистиновите конкременти се срещат рядко. Образуват се при повишено отделяне на цистин в урината (цистинурия). Имат белезникавожълт цвят, сравнително гладка повърхност и са твърди.

Цистинурията е наследствено заболяване, при което е нарушена реабсорбцията на аминокиселините цистин, аргинин, лизин, орнитин в бъбречните тубули. Цистинът трудно се разтваря в кисела среда и води до образуване на цистинови конкременти. Останалите аминокиселини са лесно разтворими и не образуват кристали.

  • ксантинови – ксантиновите камъни имат кафеникав цвят, мека консистенция и се чупят лесно.
  • холестеринови – холестериновите конкременти са с черен цвят, мека консистенция и лесно трошливи.

Много често бъбречните камъни имат смесен химичен състав. Те са с още по-разнообразна форма и цвят.

Прочетете за:
Рискови фактори за образуване на бъбречни камъни
Усложнения при камъни в бъбреците (нефролитиаза)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!