Ракът на дебелото черво (колоректалният карцином) е най-честият злокачествен тумор, засягащ храносмилателния тракт. Образува се, когато здрави клетки в колона или ректума започнат да се променят, да нарастват интензивно и да образуват маса, наречена тумор. Характерна за злокачествения тумор е способността му да се разраства и да се разпространява (да метастазира) в други части на тялото.
Рискови фактори за развитието му са:
- напреднала възраст – над 50 години
- пол – мъжете са по-често засегнати
- раса – тъмнокожите хора са с най-висок риск да развят колоректален рак
- начин на живот – тютюнопушенето, намалената консумация на фибри, консумирането на повече червено и обработено месо увеличават риска
- намалена физическа активност
- затлъстяване, диабет
- възпалителни чревни заболявания (IBD) като улцерозен колит или болест на Крон
- наличие на единични, групови или множествени аденоми в дебелото черво
- наследствени заболявания – фамилна аденоматозна полипоза (ФАП), синдром на Линч, наречен още наследствен неполипозен карцином.
Диагноза на рак на дебелото черво (колоректален карцином)
За диагностициране на рак на дебелото черво се използват следните методи:
Анамнеза
Разпитът на пациента относно неговите симптоми и рискови фактори е изключително важен. Оплакванията, за които съобщават пациентите са различни и зависят от локализацията, големината и растежа на тумора.
При локализация в дясната половина на дебелото черво заболяването най-често се открива в напреднал стадий, поради късната клинична изява. Характерно е развитието на анемия, към която пациентите се адаптират и продължително време нямат оплаквания. При задълбочаване на измененията се появява фебрилитет, отпадналост и болка в корема.
При рак в лявата половина на дебелото черво оплакванията се дължат на стесняване на лумена на дебелото черво. Те включват: коремна болка, чести газове, запек. Изпражненията изглеждат по-тесни от обикновено.
При рак на ректума алармиращи симптоми са отделянето на ясна кръв и слуз в изпражненията. Болните имат чувството, че изхождането е частично (незавършено).
При локализация в ануса най-честите оплаквания са чувство за чуждо тяло, отделяне на слуз и кръв, сърбеж, незавършване на дефекацията, тънки, лентовидни изпражнения.
Физикално изследване
Обективният статус е в различна степен променен според локализацията, стадия и наличието на усложнения. Характерна е бледостта на кожата и видимите лигавици. При палпация може да се установи туморна формация по хода на левия или десния колон. При наличие на метастази черния дроб може да бъде увеличен. Могат да се установят и увеличени ингвинални лимфни възли предимно при напреднал процес, засягащ аналната и ректосигмоидната област.
Лабораторни изследвания
Характерно е наличието на желязодефицитна анемия. Повишени нива на левкоцити (левкоцитоза) може да има при настъпили усложнения. Установяването на висока алкална фосфатаза насочва към чернодробни или костни метастази.
Изследват се и туморни маркери – СЕА (карциноембрионален антиген) и СА 19-9.
Фекалиите се изследват за окултно кървене (такова, което не се вижда с невъоръжено око). Фекалният тест за окултно кървене е неспецифичен тест за откриване на кръв в изпражненията. Той е позитивен при всички случаи на кървене от храносмилателния тракт, без да е показателен по отношение на източника, както и по отношение на мястото на кървене. Използва се като скринингов тест за ранното откриване на рак на дебелото черво при хора с повишен риск.
Фекален ДНК тест – това изследване анализира ДНК материал от проба на фекалии, с цел откриване на раково заболяване. Чрез този тест се открива ДНК материал, който се съдържа в полипите и раковите образувания и се определя дали е необходима колоноскопия.
Колоноскопия
Колоноскопията е ‘‘златен‘‘ стандарт за диагностициране на рак на дебелото черво
Позволява на лекаря да изследва отвътре ректума и колона, докато пациентът е под упойка. По време на колоноскопията може да се направи биопсия –взема се малка проба тъкан за преглед под микроскоп и хистоморфологично уточняване. Това окончателно може да постави диагнозата.
Абдоминална ехография
Ехографията на коремната област спомага за стадиране на процеса.
Рентгеноконтрастно изследване на дебелото черво (иригография)
Използва се контрастна материя, известна като Бариева каша. Тъй като нормално дебелото черво не се изобразява при обикновената рентгенография, необходимо е да се приеме контраст, който го изпълва и очертава много ясно вътрешния му контур. В допълнение понякога в червото се осигурява и наличие на повече въздух, така че се получава двойно контрастна среда, която още по-добре изобразява лигавицата .Това изследване е между водещите диагностични методи за установяване на изменения в дебелото черво.
Компютърна томография (КТ) и Ядреномагнитен резонанс (ЯМР)
Използват се за оценка на разпространението на колоректалния рак в белите дробове, черния дроб и други органи.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Рак на дебелото черво
Скрининг за рак на дебелото черво
