Безвкусният диабет е заболяване, което се развива в резултат на недостатъчна секреция или намален ефект на антидиуретичния хормон – АДХ (вазопресин) на нивото на дисталните бъбречни тубули.
Има централен и нефрогенен безвкусен диабет.
Централният (хипоталамичен) безвкусен диабет се дължи на травми, хирургични интервенции в областта на хипоталамус и хипофизата, наличието на хипофизарни тумори, възпалителни процеси и други.
Нефрогенният (бъбречен) безвкусен диабет се дължи на заболявания на бъбреците – бъбречна поликистоза, заболявания на простатата и уретрата, електролитни нарушения – хипокалиемия, хиперкалциемия, прием на медикаменти като аминогликозиди, литий и други.
Как се диагностицира безвкусен диабет?
За поставяне на диагнозата безвкусен диабет се използват следните методи:
Анамнеза
Насочващите симптоми, за които съобщават пациентите са полиурия (отделяне на над 2 л. урина за 24 ч., като количеството може да достигне от 5 до 20 л. дневно) с никтурия (често уриниране нощем) и повишена жажда. Всичко това води до недоспиване, адинамия и раздразнителност.
При състояния, които се придружават с допълнителна загуба на течности (повръщане, диария), или при които не може да се приеме вода през устата (загуба на съзнание, анестезия), настъпват симптоми на дехидратация.
Лабораторни изследвания
Характерна находка за заболяването безвкусен диабет е: ниско относително тегло на урината (<1005) или уринен осмолалитет <300 mOsm/kg при повишен серумен натрий ≥ 145 ммол/л.
Тест с жадуване
Провежда се рано сутрин след изпразване на пикочния мехур. Спира се приемът на течности и тютюнопушенето. Измерват се уринен и плазмен осмолалитет, хематокрит, хемоглобин, серумен натрий и хлориди. На всеки час се измерва плазмен осмолалитет и се изследва урината за относително тегло, количество и осмолалитет.
По време на теста се контролира телесното тегло и теста се прекъсва при спадане с повече от 5% и появата на оплаквания с влошаване на общото състояние.
При здрави лица при провеждане на теста се отчита намаляване на диурезата, относителното тегло на урината нараства >1008 , уринният осмолалитет се покачва >500 mOsmol/kg, плазменият осмолалитет остава < 300 mOsmol/kg.
При безвкусен диабет диурезата не намалява, относителното тегло остава под 1008, уринният осмолалитет остава винаги по-нисък от плазмения осмолалитет ( <300 mOsmol/kg).
Разграничаването на централен от нефрогенен безвкусен диабет се извършва чрез теста с Adiuretin SD (синтетичен вазопресин)
Провежда се в края на теста с жадуване. При хипоталамичната форма приложението на антидиуретичен хормон води до положителен отговор – повишаване на относителното тегло на урината и осмолалитета, т.е. концентриране на урината. При нефрогенните форми е налице резистентност или нарушен отговор на бъбрека към действието на хормона, поради което отговорът е отрицателен – не е налице концентриране на урината.
МРТ на главен мозък
МРТ на главен мозък се извършва с цел оглед за тумори – хипоталамични, хипофизарни или инфилтрация.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Безвкусен диабет
