Меню

Целиакията е заболяване, което се характеризира с непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни (пшеница, ръж, овес, ечемик). Това заболяване се развива при генетично предразположени индивиди и има следните клинични форми:

  • симптоматична (типична) целиакия – при кърмачета и малки деца
  • атипична целиакия – при големи деца
  • тиха целиакия – при възрастни.

За поставяне на диагнозата целиакия се използват следните методи:

Анамнеза
Типичната (класическа) форма на целиакия се изявява до 2-годишна възраст. Майките съобщават, че децата им имат продължителна, мазна и зловонна диария, безапетитие, промени в поведението и отслабват на тегло. Дефекациите са от 2 до 4 пъти дневно. Изпражненията са в голямо количество, кашави, светложълти до сивкави, лъскави и лошо миришещи .

При атипичните форми на заболяването липсва диария. Те са характерни за по-големите деца и юноши. Изявяват се с изоставане в ръста, отслабване, безапетитие, симптоми от страна на костната система с чести фрактури и други.

Лабораторни изследвания
При целиакия често се установява хипохромна анемия (понижени са еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и концентрацията на хемоглобина в еритроцитите (МСН)). Понижени са стойностите  на калия (К), калция (Са), фосфора(Р), магнезия (Мg) и кръвната захар в серума. Може да има още ниски стойности на вит. B12, понижение на серумния албумин, коагулопатия, понякога левкоцитоза и тромбоцитоза.

Тестовете за малабсорбция (кръвен D-ксилозен тест , фекален алфа1-антитрипсин и фекални масти) са патологични.

Важно значение има установяването на положителни антитела:

  • anti-tTG2 Ig A (антитела срещу тъканна трансглутаминаза)
  • anti-DGP Ig G (антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди)
  • EMA Ig А (антиендомизиумни антитела)
  • IgA антиретикулинови антитела.

Фалшивопозитивни антитрансглутаминазни антитела могат да се установят при повишена концентрация на IgA-антитела, напр. при хронични чернодробни болести или при миеломна болест. Трябва да се знае, че положителни антитела могат да се срещнат при пациенти с иначе нормална тънкочревна хистология. Тези пациенти могат да се разглеждат като потенциални за развитие на целиакия.

Генетични маркери за целиакия: 90% от болните с целиакия имат HLA-DQ2-, а 5% са HLA-DQ8-положителни.

Ендоскопия и тънкочревна биопсия
Основни методи за поставяне на диагнозата. Прави се гастродуоденоскопия. Ендоскопските критерии за целиакия са: променени лигавични гънки, мозаичен вид на лигавицата, намален брой на дуоденалните гънки и видими подлежащи кръвоносни съдове поради наличната атрофия.

Първата биопсия се извършва при клинична симптоматика и обща (глутенова) храна.

Втората след 2 години строга безглутенова диета, а третата след глутеново обременяване. По този начин диагнозата се потвърждава със сигурност.

Прочетете за:
Симптоми на глутенова ентеропатия (цьолиакия)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com