Целиакията е заболяване, което се характеризира с непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни (пшеница, ръж, овес, ечемик). Това заболяване се развива при генетично предразположени индивиди и има следните клинични форми:
- симптоматична (типична) целиакия – при кърмачета и малки деца
- атипична целиакия – при големи деца
- тиха целиакия – при възрастни.
Как се диагностицира целиакия?
За поставяне на диагнозата целиакия се използват следните методи:
Анамнеза
Типичната (класическа) форма на целиакия се изявява до 2-годишна възраст. Майките съобщават, че децата им имат продължителна, мазна и зловонна диария, безапетитие, промени в поведението и отслабват на тегло. Дефекациите са от 2 до 4 пъти дневно. Изпражненията са в голямо количество, кашави, светложълти до сивкави, лъскави и лошо миришещи .
При атипичните форми на заболяването липсва диария. Те са характерни за по-големите деца и юноши. Изявяват се с изоставане в ръста, отслабване, безапетитие, симптоми от страна на костната система с чести фрактури и други.
Лабораторни изследвания
При целиакия често се установява хипохромна анемия (понижени са еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и концентрацията на хемоглобина в еритроцитите (МСН)). Понижени са стойностите на калия (К), калция (Са), фосфора(Р), магнезия (Мg) и кръвната захар в серума. Може да има още ниски стойности на вит. B12, понижение на серумния албумин, коагулопатия, понякога левкоцитоза и тромбоцитоза.
Тестовете за малабсорбция (кръвен D-ксилозен тест , фекален алфа1-антитрипсин и фекални масти) са патологични.
Важно значение има установяването на положителни антитела:
- anti-tTG2 Ig A (антитела срещу тъканна трансглутаминаза)
- anti-DGP Ig G (антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди)
- EMA Ig А (антиендомизиумни антитела)
- IgA антиретикулинови антитела.
Фалшивопозитивни антитрансглутаминазни антитела могат да се установят при повишена концентрация на IgA-антитела, напр. при хронични чернодробни болести или при миеломна болест. Трябва да се знае, че положителни антитела могат да се срещнат при пациенти с иначе нормална тънкочревна хистология. Тези пациенти могат да се разглеждат като потенциални за развитие на целиакия.
Генетични маркери за целиакия
90% от болните с целиакия имат HLA-DQ2-, а 5% са HLA-DQ8-положителни.
Ендоскопия и тънкочревна биопсия
Основни методи за поставяне на диагнозата. Прави се гастродуоденоскопия. Ендоскопските критерии за целиакия са: променени лигавични гънки, мозаичен вид на лигавицата, намален брой на дуоденалните гънки и видими подлежащи кръвоносни съдове поради наличната атрофия.
Първата биопсия се извършва при клинична симптоматика и обща (глутенова) храна.
Втората след 2 години строга безглутенова диета, а третата след глутеново обременяване. По този начин диагнозата се потвърждава със сигурност.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Симптоми на глутенова ентеропатия (цьолиакия)
