Кардиогенен шок представлява форма на шок, предизвикан от остра сърдечна недостатъчност вследствие рязко нарушение на помпената функция на сърцето и бързо понижаване на сърдечния минутен обем. Настъпва намалено кръвоснабдяване на жизнено важните органи – мозък, сърце, бели дробове, бъбреци. Наблюдава се ниско артериално кръвно налягане и венозна белодробна хипертония с белодробен застой, кардиална астма или белодробен оток.
Какви са причините за кардиогенен шок?
Най-често кардиогенен шок възниква при:
Състояния, водещи до тежка контрактилна недостатъчност на миокарда:
- остър миокарден инфаркт
- остър миокардит
- напреднала кардиомиопатия
- вродени или придобити сърдечни пороци.
Остри или хронични механични нарушения на сърдечната функция:
- разкъсване на междукамерната преграда
- голяма аневризма на лявата сърдечна камера
- перикардна тампонада
- миксом в лявото предсърдие
- масивна белодробна тромбоемболия.
При кардиогенен шок настъпват следните хемодинамични нарушения:
- силно намален минутен обем
- понижено артериално налягане – систолно под 80 mmHg, диастолно под 50 mmHg
- ускорена сърдечна дейност (тахикардия) – над 100 удара в минута
- повишено централно венозно налягане
- повишено периферно-съдово съпротивление.
Нарушеното кръвоснабдяване на органите води до различни усложнения, като мозъчен оток, камерна и надкамерна тахикардия, остра бъбречна недостатъчност, увреждане на функцията на черния дроб и др.
Симптоми на кардиогенен шок
При кардиогенен шок състоянието на пациента е тежко увредено. Наблюдават се следните симптоми:
- нарушено съзнание – пациентите могат да бъдат възбудени, дезориентирани, унесени, сънливи, може да настъпи кома, да се наблюдават гърчове
- кожата е бледосивкава, студена, изпотена
- тахипнея – ускорено и повърхностно дишане. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност може да се наблюдава дишане на Чейн – Стоукс.
- тахикардия, ритъмни нарушения, отслабени сърдечни тонове
- ускорен, нишковиден пулс
- белези на остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност – задух, цианоза, кашлица, пенести храчки
- често настъпва и деснокамерна сърдечна недостатъчност – има повишено централно венозно налягане, подути шийни вени, увеличен черен дроб
- олигурия до анурия – намалява количеството на отделяната урина до пълна липса на урина
- може да има и стомашно-чревни прояви – гадене, повръщане, подут корем.
Лабораторните изследвания показват: левкоцитоза, хипоксемия, метаболитна ацидоза, електролитни нарушения, повишена активност на редица ензими (ALAT, ASAT, LDH, CPK).
Чрез ЕКГ (електрокардиография) се установява тахикардия, ритъмни нарушения.
Ехокардиографията дава информация за миокардната функция, за сърдечните клапи.
При рентгенография на бял дроб може да се видят белези на белодробен застой, уголемяване на сърдечната сянка.
Как се поставя диагнозата?
Кардиогенният шок се диагностицира въз основа на:
- данни от анамнезата за сърдечно заболяване
- характерните клинични симптоми
- физикалното изследване на пациента
- лабораторните изследвания
- ЕКГ, ехокардиография, рентгенография на гръден кош.
Какво е лечението при кардиогенен шок?
Пациентите с кардиогенен шок трябва спешно да бъдат хоспитализирани. Лечението включва:
- кислородотерапия – подава се кислород чрез назален катетър или маска
- обезболяване с морфин при наличие на гръдна болка и остър миокарден инфаркт
- корекция на хиповолемията – вливане на разтвори за повишаване на артериалното налягане
- вазопресори – прилага се допамин. Той стимулира съкращението на миокарда, което води до увеличаване на сърдечния минутен обем, до повишаване на артериалното налягане
- корекция на метаболитната ацидоза.
В зависимост от причината, довела до кардиогенен шок може да се включат още: сърдечни глюкозиди, диуретици, нитрати, хепарин, антибиотици. При необходимост се провеждат и хирургични интервенции.
Прочетете за:
Видове шок
Остра сърдечна недостатъчност