Възпалението на лимфните възли се нарича лимфаденит. Най-често възниква в резултат на инфекция.
Лимфните възли са важна част от имунната система на организма. В тях се съдържат лимфоцити, които при инфекция се освобождават и защитават организма. Лимфните възли се разполагат по хода на лимфните съдове, като най-често се намират на групи. Всяка част от тялото има свои регионални лимфни възли, например шийни, подмишнични, ингвинални. Едни лимфни възли са повърхностно разположени, а други са дълбоко в тъканите.
Какви са причините за лимфаденит?
Лимфаденитът (възпалението на лимфните възли) е вторично заболяване, което се дължи на първична инфекция, започнала някъде другаде в тялото. Причинители на лимфаденит са множество бактерии (стафилококи, стрептококи), вируси, гъбички или паразити.
Лимфаденит се наблюдава например при: морбили, рубеола, грип, инфекциозна мононуклеоза, СПИН, сифилис, туберкулоза, бруцелоза, лаймска болест, токсоплазмоза.
При някои автоимунни заболявания като лупус еритематодес, ревматоиден артрит има лимфаденит.
При левкемии, лимфоми и злокачествени заболявания също е характерно засягането на лимфните възли.
Микроорганизмите и техните токсини проникват през увредена кожа или лигавици и се разпространяват по лимфен или кръвен път до регионалните лимфни възли. Много рядко се среща първичен лимфаденит – микроорганизмите попадат в лимфните възли при директното им нараняване.
Микробите и техните токсини предизвикват възпаление на лимфните възли, при което те набъбват и увеличават размера си. При силно вирулентни микроорганизми и при намалени защитни сили серозното възпаление преминава в гнойно, като може да настъпи разпад и образуване на абсцес. Той може да се разпространи в околната тъкан под формата на флегмон и да засегне намиращите се там венозни съдове (развива се тромбофлебит).
Какви видове лимфаденит има?
В зависимост от броят на засегнатите лимфни възли се различават:
- Локализиран лимфаденит – среща се най-често
При локализираният лимфаденит се засягат един или няколко лимфни възли, намиращи се близо до областта, в която е започнала инфекцията. Например при тонзилит (възпаление на сливиците) могат да се засегнат подчелюстните лимфни възли.
- Генерализиран лимфаденит
При генерализиран лимфаденит се засягат лимфните възли от две или повече области, като инфекцията се разпространява по кръвен път и обхваща цялото тяло. Генерализиран лимфаденит се среща например при СПИН, токсоплазмоза.
В зависимост от хода на протичане се различават остър и хроничен лимфаденит.
Какви са симптомите при лимфаденит?
На фона на симптомите на първичното заболяване се засягат един или няколко регионални лимфни възли. Възпалените лимфни възли са болезнени, плътни и с увеличени размери. Някои лесно се установяват при палпация. Кожата над засегнатите лимфни възли може да бъде зачервена и затоплена.
При по-слабо вирулентни причинители е възможно процесът да хронифицира. Развива се периаденит, образува се съединителна тъкан около възела, който може да остане дълго време увеличен.
Какви усложнения са възможни?
Подутите лимфни възли могат да причинят оток на крайниците поради блокиране на лимфната система.
Ако не се премахне първичното огнище в инфектираните лимфни възли настъпва гноен разпад – формира се абсцес или флегмон. Възможно е развитието на тромбофлебит при обхващане на венозните съдове. Други усложнения са фистулизация или сепсис.
Как се диагностицира лимфаденитът?
За поставянето на диагнозата лимфаденит най-голямо значение имат:
- анамнезата – болният съобщава, че е имал инфекция, например ангина, морбили, токсоплазмоза
- физикалното изследване – при палпация на лимфните възли се определя тяхната големина, консистенция, болезненост, подвижност. Откриват се белези на възпаление (зачервяване, подуване) в областта на засегнатите лимфни възли.
- кръвни изследвания – откриват се признаци на възпаление – повишени левкоцити, повишен С-реактивен протеин, ускорена СУЕ
- биопсия на лимфен възел – изследва се тъкан от лимфен възел.
Какво е лечението при лимфаденит?
Провежда се лечение на основното заболяване, което е довело до развитие на лимфаденит. Най-често се прилагат антибиотици, аналгетици. Локално може да се приложат загряваще компреси, повдигане на засегнатата област, за да се намали отока и болката. При настъпило нагнояване се извършва инцизия и дренаж.
Прочетете за:
Анатомия на лимфните възли
Заболявания на лимфната система
Лимфангит – възпаление на лимфните съдове
