На латински език: Lyme borreliosis, Borreliosis.
На английски език: Lyme disease.
Определение: Лаймската болест е трансмисивно инфекциозно заболяване, при което се засягат кожата, ставите, нервната система, сърцето и други органи.
Епидемиология: Първите случаи на заболяването са описани през 1975 г. в град Лайм, щат Кънектикът, САЩ, откъдето произлиза и името му. Среща се в различни страни по света, но главно в САЩ и Европа.
Етиология: Причинител на заболяването е Borrelia burgdorferi от род Borrelia, семейство Spirochaetaceae. Представлява подвижна, спираловидна, Gram (–) спирохета.
Естествен резервоар на инфекцията са мишевидни гризачи, елени, катерици, а от домашните животни – коне, крави, кози, кучета и др.
Естествен резервоар и преносител на инфекцията са кърлежите от род Ixodes – Ixodes ricinus (за Европа), Ixodes dammini (за САЩ) и др. Те се заразяват с Borrelia burgdorferi при смучене на кръв от заразено животно. Кърлежите предават инфекцията на потомството си.
Човек се заразява от Лаймска болест при ухапване от заразен кърлеж.
Най-често боледуват ловци, животновъди, горски работници. Заболяването се среща предимно от юни до октомври.
Патогенеза: Последователно се засягат различни органи и системи, като има продължителни (месеци, години) промеждутъци от време.
Клинична картина: Инкубационният период е от 3 до 33 дни.
Заболяването протича в три стадия, като понякога проявите от единия стадий могат да се съчетаят с тези от другия.
Първи стадий – характеризира се със засягане на кожата. Развива се erythema chronicum migrans. На мястото на ухапването от кърлежа се появява макула или папула. Около нея се образува еритемна зона, която се разширява и може да достигне 30-50 cm в диаметър. Централната част избледнява и зачервяването придобива пръстеновиден вид. Тези прояви спонтанно изчезват след 2-4 седмици, но могат да рецидивират.
Общото състояние е запазено, но може да има отпадналост, главоболие, фебрилитет, ставни и мускулни болки, увеличени лимфни възли.
Втори стадий – характеризира се със засягане предимно на нервната система и сърцето. Възниква няколко седмици или месеци след първия стадий.
Засяга се както централната, така и периферната нервна система. Могат да се наблюдават периферни неврити, парализа на лицевия нерв, менингит, трансверзален миелит.
Сърдечните увреждания се появяват внезапно с ритъмни нарушения, по-рядко с ендокардит, миокардит, перикардит.
Рядко през този стадий могат да се засегнат и очите – развива се конюнктивит, иридоциклит, панофталмит и др.
Възможно е и развитието на лек хепатит.
Този стадий продължава 4 до 6 седмици.
Трети стадий – възниква месеци или години след заразяването. В някои случаи този стадий може да бъде първата изява на заболяването.
Характеризира се със засягане на ставите, нервната система, кожата:
– засягане на ставите (лайм-артрит) – настъпва зачервяване, подуване, болка, ограничени движения в големите стави (главно коленните стави).
– засягане на нервната система – увреждане на черепно-мозъчните нерви, намаление на слуха, атаксия, главоболие, деменция, парестезии, намалена чувствителност на крайниците, радикуларни болки и др.
– засягане на кожата – развива се acrodermatitis chronica atrophicans – появяват се еритемни плаки главно по крайниците, кожата изтънява като цигарена хартия, настъпва атрофия на кожата и подкожната тъкан, при което изпъкват кръвоносните съдове.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
– данни за ухапване от кърлеж;
– клинични прояви от страна на кожата, нервната система, сърцето;
– клинико-лабораторни изследвания – може да има лека левкоцитоза, умерено увеличена СУЕ. При увреждане на нервната система има лека ликворна плеоцитоза и протеинорахия.
– изолиране на причинителя от кръв, ликвор, синовиална течност, биопсичен материал, кърлеж. Използват се хистохимични методи и фазовоконтрастна и електронна микроскопия;
– серологична диагностика – за доказването на антитела се използват методите ELISA и Immunoblot. Към 25-ия ден от заразяването се появяват IgM, които са във високи стойности през първия период, но по-късно се понижават. Към 30-ия ден започват да се повишават IgG, които се задържат високи до 2 години и повече.
Диференциална диагноза: Прави се с редица заболявания – кожни, неврологични, сърдечни, ставни.
Лечение: Провежда се лечение с антибиотици, като лечебните курсове са от 2 до 4 седмици:
– през първия стадий се прилагат доксициклин, амоксициклин, пеницилин;
– през втория и третия стадий се прилагат цефалоспорини и др.
Патогенетично лечение се провежда с кортикостероиди, сърдечни гликозиди, невротропни препарати, нестероидни противовъзпалителни средства.
Профилактика: За предпазване от ухапване от кърлеж се препоръчва на работещите в ендемичните райони да носят облекло, покриващо по-голяма част от тялото, да използват репеленти.
Отстраняването на кърлежите от тялото на човека (и на животните) трябва да става с ръкавици и пинсети. Ранното откриване и отстраняване е особено важно, защото заразяването става не по-рано от 12-24 часа след впиването на кърлежа в кожата.
На ухапаните от кърлеж може да се приложи антибиотична профилактика.
Болните не са заразни и спрямо тах няма ограничителни мерки.
Прочетете за:
Неврологични симптоми при лаймска болест