Лаймската болест (борелиоза) е трансмисивна инфекция, която се причинява от Borrelia burgdorferi. Протича със засягане на кожата, нервната система, сърцето, ставите и други органи.
Източник на заразата са гризачи, редица диви и домашни животни. Основен преносител на инфекцията са кърлежите от род Ixodes. Човек се заразява при ухапване от инфектиран кърлеж. Възможно е също при размачкване на заразен кърлеж борелии да попаднат в конюнктивата. Инфекцията може да се предаде трансплацентарно.
Постъпилите в организма борелии не предизвикват траен имунитет. Инкубационният период на заболяването е от 3 до 30 дни, средно 10 дни.
Какви неврологични симптоми има при лаймска болест?
Лаймската болест протича в три стадия, като не е задължително да се наблюдават и трите при всеки болен.
След края на инкубационният период започва първи стадий на болестта. През този стадий липсва неврологична симптоматика. Наблюдават се характерни кожни прояви и леки грипоподобни симптоми.
Няколко седмици до няколко месеца след ухапването започва вторият стадий на лаймска болест. Той се характеризира със засягане на нервната система, сърцето, очите, ставите, кожата.
Неврологичните симптоми са особено характерни за този стадий на лаймска болест. Уврежда се както централната, така и периферната нервна система. Наблюдава се класическата триада: лимфоцитарен менингит, краниална невропатия и радикулоневропатия.
Лимфоцитарен менингит
Лимфоцитарният менингит може да протече самостоятелно или в съчетание с други неврологични признаци. Може да бъде първата изява на заболяването. Също така не всички болни могат да имат менингеална симптоматика.
Най-често пациентите с менингит се оплакват от главоболие, фотофобия, гадене, повръщане, вратна ригидност. При изследване на ликвора се установява повишен брой клетки и повишен белтък, може да се изолират борелиите.
Симптомите при лаймския менингит продължават няколко седмици, а при нелекувани случаи до 9 и повече месеци.
Краниална невропатия
При около 50 % от пациентите с неврологична симптоматика се засягат различни черепномозъчни неври. Най-често се наблюдава едностранна или двустранна периферна лицева парализа поради увреждане на лицевия нерв (n. facialis). Възможно е да се засегнат също троичния нерв, зрителния нерв, слуховия нерв, глософарингеалния нерв, вагусовия нерв и др.
Радикулоневропатия
При около 40 % от пациентите с неврологична симптоматика се развива радикулоневропатия. Могат да се засегнат коренчета, плексуси и периферни нерви. Наблюдават се торакална сензорна радикулопатия, моторна радикулопатия на крайниците, брахиален плексит, лумбосакрален плексит, множествен мононеврит.
Лаймският енцефалит не е типичен за втори стадий. Проявява се с разнообразни общомозъчни и огнищни симптоми – нарушена концентрация, отслабване на паметта, поведенчески промени, депресия, гърчове, атаксия и др.
Рядко се наблюдават трансверзален миелит, епилептични пристъпи, хорея.
Трети стадий на лаймска болест настъпва месеци и години след началото на заболяването, когато често първите оплаквания са вече забравени. Възможно е да се развие лека енцефалопатия, прогресивен енцефаломиелит, периферна невропатия, психиатрични синдроми и др.
Най-типичното неврологично увреждане в този стадий е прогресивния енцефаломиелит. Клинично се проявява със спинални пара- или квадрипарези, хемипарези, засягане на черепномозъчни нерви, епилептични пристъпи, малкомозъчна атаксия, отслабване на паметта, нарушения в уринирането.
Периферната невропатия най-често се изявява с изтръпване на крайниците, може да има и понижена чувствителност, мускулна слабост.
Прочетете за:
Лаймска болест
Неврит на лицевия нерв
