Невритът на лицевия нерв (нарича се още парализа на Бел) представлява остро възпалително заболяване на лицевия нерв (VІІ черепномозъчен нерв). Протича с едностранна пареза на мимическата мускулатура.
Среща се по-често през студените месеци от годината, както и след излагане на главата на студово въздействие, напр. въздушно течение. В болшинството от случаите завършва с пълно функционално възстановяване, само при 3% от болните пораженията са трайни.
Какви са причините за неврит на лицевия нерв?
В зависимост от причината за възникване се различават идиопатичен и симптоматичен неврит на лицевия нерв.
В повечето случаи се касае за идиопатичен неврит – точната причина за възпалението остава неизвестна.
Симптоматичен неврит (или невропатия) може да възникне при:
- инфекциозни заболявания (herpes simplex, грип, парагрип, аденовируси, полиомиелит, СПИН, дифтерия, Лаймска болест)
- възпалителни процеси в съседство (отити, мастоидити, менингити)
- невропатии (диабетна невропатия, синдром на Guillain-Barre)
- компресия от тумори в понто-церебеларния ъгъл (неврином на n. statoacusticus) или от аневризми на a. basilaris
- при автоимунни заболявания (васкулити, мултиплена склероза).
И в двата случая, възпалителният оток води до притискане на нерва и исхемия. За компресията способства тесния костен канал на лицевия нерв в пирамидата на слепоочната кост. При повечето болни притискането води само до увреда на миелиновата обвивка на VІІ черепномозъчен нерв като аксонът на нерва остава здрав. По тази причина симптомите регресират бързо при възстановяване на миелина. Ако обаче аксонът бъде засегнат възстановяването става бавно и често е непълно.
Какви са симптомите при неврит на лицевия нерв?
При идиопатичен неврит на лицевия нерв парализата е предшествана от болка около ушната област при близо половината от болните. Слабостта на мимическите мускули настъпва в течение на няколко часа, понякога 1 до 3 денонощия. Лицето става асиметрично.
От страната на поражението:
- кожните гънки са загладени
- ъгълът на устата е отпуснат
- болният не може да повдига веждата, да надуе бузата, да затвори окото и да свири с уста.
- устният зев е придърпан към здравата страна.
Откъм поразената страна:
- очната цепка е по-широка
- при затваряне на окото клепачите не се допират един до друг (лагофталм), а очната ябълка се отвежда нагоре и се вижда само бялата част на склерата (симптом на Bell).
- речта е затруднена поради парезата на мимическите мускули
- по време на хранене храната засяда между букалната повърхност и венците от поразената страна, течната храна се излива от устния ъгъл.
Общото състояние е слабо засегнато. Често болните съобщават за неприятни усещания в поразената лицева половина без обаче да има обективни изменения в чувствителността. В болшинството от случаите се забелязва сълзотечение, което се обяснява със слабостта на кръговия околоочен мускул и рядкото мигане. У малка част от болните са поразени влакната на n. facialis, които инервират слъзните жлези, вследствие на което се наблюдава „сухо око“. Почти у половината от болните са отстлабени вкусовите усещания от предните 2/3 на езика поради поражението на сетивните влакна на вкусовата чувствителност, които влизат в състава на нерва. У част от болните се наблюдава хиперакузис – обострен слух, болезнено възприятие на слухови стимули, което се обяснява с пареза на мускулите на стремето, които напрягат тъпанчевата мембрана.
При парализата на Бел 80% от болните се възстановяват напълно. При засягане само на миелиновата обвивка на нерва, възстановяване настъпва за 3-6 седмици. При засягане на аксона са необходими 3-6 месеца, като възстановяването може да е непълно. По време на регенерацията на аксона се образуват израстъци, които прорастват към денервираните мускули. Поради наличието на тези израстъци се наблюдават патологични синкинезии – едновременно съкращение на няколко мускула, инервирани от разлклоненията на един и същи аксон, напр. затваряне на очите при опит за усмивка. Т.нар. „крокодилски сълзи“ – сълзотечение по време на хранене, представляват вегетативна синкинезия, която възниква в резултат на прорастване на „слюноотделителни“ влакна към слъзните жлези.
Как се поставя диагнозата парализа на Бел?
Поставянето на диагнозата не е трудна поради типичната клинична картина. Необходимо е изключване на огнищни инфекции. При съмнение за туморен процес, причиняващ невропатия на лицевия нерв се прави компютърна томография и магнитно-резонансна томография.
Диференциална диагноза се прави с:
- централна и ядрена увреда на нерва
- синдром на Ramsey-Hunt (херпес зостер ганглионит на ganglion oticum)
- синдром на Melkerson-Rosenthal (грануломатозно заболяване на устните с лицева парализа и набразденост на езика)
- неврином на n. statoacusticus (VІІІ черепномозъчен нерв)
- понтинна форма на полиомиелит.
Какво е лечението при неврит на лицевия нерв?
Невритът на лицевия нерв не е животозастрашаващо състояние, но състоянието е неотложно поради опасността от траен естетически дефект на лицето. В острия стадий хоспитализацията е целесъобразна. Целта на лечението е намаляване на отока и възстановяване на микроциркулацията на нерва. За целта се използват противооточни средства от групата на диуретиците (като осмотичния диуретик Mannitol), противовъзпалителни средства от групата на кортикостероидите (Methylprednisolon), като ранното приложение на тези средства подобрява прогнозата. За подобряване на трофиката на нерва се прилагат витамини от групата В.
Поради невъзможността от пълно затваряне на окото са необходими носенето на очила и употребата на овлажняващи окото колири. При поява на болка в окото е нужна консултация с офталмолог.
В края на първата седмица се препоръчва започване на физиотерапевтични упражнения – гимнастика на мимическите мускули, в края на втората седмица – масажни техники.
Автор: д-р Т. Господинов
