Лимфангитът представлява възпаление на лимфните съдове. Причинява се от бактерии, вируси, гъби, паразити, но най-честите причинители са стафилококи и стрептококи. Възможни са и неинфекциозни причини за лимфангит, например при злокачествени заболявания (рак на гърдата, белите дробове, стомаха и др.) може да настъпи възпаление на лимфните съдове.
Лимфангитът обикновено е вторичен, много рядко може да бъде първично заболяване. Фактори, предразполагащи развитието на лимфангит са диабет, имунодефицитни състояния, алкохолизъм, недохранване.
Какви са причините за развитие на лимфангит?
Инфекциозните причинители могат да проникнат през наранявания на кожата и лигавиците (рани, фисури) – развива се първичен лимфангит. По-често обаче инфектирането на лимфните съдове е вторично (от вече съществуващо възпалително огнище) – от абсцеси, флегмони, фурункули, панарициум, екземи.
Првоначално се засягат най-малките лимфни съдове, в които има струпване на бактерии, излющен епител, мигрирали левкоцити. В отделни участъци лумена на съда е запушен.
Възпалителният процес може да обхване по-големите лимфни съдове, като се разпространява по посока на лимфните възли. Хистологично се установява разширени лимфни съдове, изпълнени с детритна материя от стената на съда, възпалителни инфилтрати от загинали бактерии, левкоцити, лимфоцити, моноцити и др.
Какви видове лимфангит има?
Различават се следните форми на лимфангит:
- Ретикуларен лимфангит (lymphangitis reticularis) – засягат се малките лимфни съдове
- Стволов лимфангит (lymphangitis truncularis) – засягат се по-големите лимфни съдове.
Какви са симптомите при лимфангит?
В зависимост от вирулентността на микроорганизмите лимфангитът може да протече остро и хронично. Тъй като в повечето случаи е вторично заболяване преобладават симптомите на основното заболяване.
Наблюдават се общи симптоми като повишена температура, безапетитие, главоболие. Характерни са локалните прояви.
При ретикуларният лимфангит се установява мрежовидно и леко болезнено зачервяване на кожата. От първичното огнище започват нежни червени ивици, които се насочват към регионалните лимфни възли.
При стволовият лимфангит бактериалната инфекция навлиза в дълбочина и обхваща големите лимфни съдове, те набъбват, зачервяват се, стават видими в кожата и подкожието като червен шнур по дължината на засегнатия крайник. Регионалните лимфни възли могат да бъдат леко увеличени и болезнени – регионален лимфаденит.
Какви усложнения са възможни при лимфангит?
При масивна бактериална инвазия и при пациенти с отслабени защитни сили, инфекцията може да навлезе в кръвта и да предизвика сепсис.
При засягане на големи лимфни съдове на крайника или при неправилно лечение може да настъпи хронифициране на процеса – хроничен лимфангит, който да се усложни с лимфен застой, елефантиаза.
По време на възпалителния процес голяма част от лимфните съдове могат да тромбозират, други биват притиснати от развиващата се около съда съединителна тъкан. В резултат част или цялата лимфна съдова мрежа на крайника се оказва блокирана. Това може да настъпи и при тежък тромбофлебит или при навлизане на паразити в лимфната система. Блокираната лимфна мрежа не може да транспортира образуваната в периферията лимфна течност, в резултат на което крайникът се подува, надебелява и наподобява крак на слон, откъдето идва и названието елефантиаза (слоновост).
Диагностицирането на лимфангита не е трудно, но заболяването трябва да се отдиференцира от флебит, тромбофлебит, еризипел и др.
Какво е лечението при лимфангит?
Лечението на лимфангита се провежда едновременно с лечението на първичното заболяване. Често след като то бъде излекувано измененията в лимфните съдове спонтанно изчезват. Прилагат се антибиотици (при бактериален причинител), обезболяващи и противовъзпалителни средства.
Препоръчва се покой, компреси. Ако е възможно, засегнатата зона трябва да се държи на по-високо положение.
При настъпили усложнения може да се наложи оперативно лечение.
Прочетете за:
Лимфаденит – възпаление на лимфните възли
Заболявания на лимфната система
Лимфедем (лимфен оток)
