Лимфомът е злокачествено заболяване, което произхожда от лимфната тъкан. Възниква поради малигнена трансформация и пролиферация на В- или Т-лимфоцити. Раковите клетки се натрупват и образуват тумори в лимфните възли, слезката, костния мозък. Могат да се засегнат и нелимфни органи, например кожа, кости, ЦНС.
Какви видове лимфоми има?
Лимфомите се разделят на две главни групи: Ходжкинов лимфом и Неходжкинови лимфоми (НХЛ).
Лимфом на Ходжкин (болест на Ходжкин, злокачествена лимфогрануломатоза)
Ходжкиновият лимфом се отличава с образуването на клетъчни струпвания (грануломи), съдържащи туморни клетки, наречени гигантски клетки на Рийд-Щернберг (Reed-Sternberg). Счита се, че това са малигнени В-лимфоцити.
В началото лимфомът на Ходжкин започва от една група лимфни възли, най-често в областта на главата и шията. По-късно процесът се разпространява по цялото тяло, като засяга различни групи лимфни възли (аксиларни, медиастинални, парааортални), слезката, черния дроб и други нелимфни органи.
Различават се 4 хистологични подтипа на Ходжкинов лимфом:
Подтип | Честота |
1. Нодуларна склероза | 60-70 % |
2. Смесен клетъчен състав | 20-30 % |
3. Лимфоцитно предоминиране | 10-15 % |
4. Лимфоцитно изчерпване | 5-10 % |
Лимфом на Ходжкин може да се появи както при деца, така и при възрастни, но най-често се диагностицира при хора на възраст между 20 и 30 години, по-често мъже.
Болестта на Ходжкин се счита за една от най-лечимите форми на рак, особено ако се диагностицира и лекува рано.
Неходжкинови лимфоми (НХЛ)
Неходжкиновите лимфоми са злокачествени заболявания, които водят началото си от В- или Т-лимфоцитите. Развиват се в лимфните възли, слезката, мукозо-асоциираната лимфна тъкан (МАЛТ), костния мозък и други нелимфни органи.
Може да се появат във всяка възраст, но по-често се наблюдават при хора между 40 и 70 години. Мъжете боледуват по-често.
Неходжкиновите лимфоми се срещат много по-често от Ходжкиновия лимфом.
Съществуват много подтипове неходжкинови лимфоми, поради което има и различни класификации.
В зависимост от това дали произхождат от В-лимфоцити или от Т-лимфоцити, неходжкиновите лимфоми се разделят на две големи групи: В-клетъчни лимфоми и Т-клетъчни лимфоми.
В-клетъчните лимфоми се срещат много по-често. Те представляват 80-90 % от всички случаи на НХЛ. Т-клетъчните лимфоми съставят само 10-20 % от всички случаи.
Според прогностичните критерии се различават: лимфоми с ниска степен на малигненост и лимфоми с висока степен на малигненост.
Лимфомите с ниска степен на малигненост (наричат се още индолентни лимфоми) се отличават с бавно прогресиращ ход. При ранно диагностициране и започване на лечение 50 % от болните могат да бъдат излекувани. Много често обаче индолентните лимфоми се откриват в напреднал стадий. В тези случаи не може да се постигне излекуване, но въпреки това средната преживяемост достига до 8-10 години.
Примери за НХЛ с ниска степен на малигненост са:
- фоликуларен лимфом – произхожда от В-лимфоцитите и представлява 20-30 % от НХЛ
- маргиналнозонов лимфом – МАЛТ лимфоми
- лимфоплазмоцитен лимфом (макроглобулинемия на Валденщрьом) – рядко срещан В-клетъчен лимфом
- дребноклетъчен лимфоцитен лимфом (SLL) или хронична лимфоцитна левкемия
- кожни лимфоми – Микозис фунгоидес (Mycosis fungoides).
Лимфомите с висока степен на малигненост имат агресивен ход и бързо прогресират. Без лечение преживяемостта е кратка. При започване на агресивна терапия обаче може да се постигне оздравяване при около 50 % от пациентите.
Примери за НХЛ с висока степен на малигненост са:
- дифузен едроклетъчен В-лимфом – представлява 30-40 % от НХЛ
- мантелноклетъчен лимфом
- периферен Т-клетъчен лимфом
- лимфобластен лимфом
- лимфом на Бъркит.
Прочетете за:
Болест на Ходжкин
Неходжкинови лимфоми