Мегаколон представлява абнормно разширение на дебелото черво – над 12 см в областта на цекума и над 6,5 см в областта на сигмовидното черво.
Дебелото черво се състои от три части – цекум (сляпо черво), колон (ободно черво) и ректум (право черво). Колонът от своя страна се дели на четири части – възходящо, напречно, низходящо и сигмовидно ободно черво.
Дължината на дебелото черво е около 1,5 м. Диаметърът му варира в различните части: в областа на цекума е около 8-9 см, а в областта на ректума 3-4 см.
Видове мегаколон
Мегаколонът може да бъде остър или хроничен в зависимост от това дали разширението (дилатацията) е временно или продължително. Всички случаи на остър мегаколон са придобити, докато хроничният мегаколон може да бъде придобит или вроден. За идиопатичен мегаколон се говори, когато причината за появата му остава неизвестна.
Острият мегаколон от своя страна се разделя на токсичен мегаколон (налице е възпаление на дебелото черво) и синдром на Огилви (липсва възпалителен процес).
Какви са причините за мегаколон?
Причините са твърде разнообразни. Ето някои от тях:
Причини за синдром на Ogilvie (псевдообструкция на колона)
Острата псевдообструкция на дебелото черво (синдром на Огилви) се характеризира с остра дилатация на дебелото черво при липса на механична пречка, която възпрепятства чревния пасаж. Обикновено се засяга цекума и дясната половина на колона. Среща се по-често при мъже над 60 г с тежки заболявания или след хирургична операция (сърдечно-съдова, ортопедична).
Причини за токсичен мегаколон
Токсичният мегаколон възниква вторично, като усложнение на възпалително заболяване на дебелото черво. Най-често се наблюдава при:
- инфекциозен колит, причинен от Салмонела, Шигела, Кампилобактер, Цитомегаловирус.
- псевдомембранозен колит, причинен от свръхрастеж на бактериите Clostridium difficile след прием на антибиотик.
- хронично възпалително заболяване на червата (IBD- inflammatory bowel disease) – улцерозен колит, болест на Крон.
- паразитни инфекции – болест на Чагас (причинява се от Trypanosoma cruzi), амебиаза (причинява се от Entamoeba histolytica).
Причини за вроден мегаколон
Болестта на Хиршпрунг се дължи на липса на нервни клетки в стената на дебелото черво. В резултат се нарушава чревната перисталтика. Клинично заболяването се проявява още след раждането със затруднена дефекация.
Причини за придобит хроничен мегаколон
Мегаколон може да възникне при пациенти с неврологични, психични, системни и други заболявания. Например:
- болест на Паркинсон
- диабетна невропатия
- мускулна дистрофия
- склеродермия
- системен лупус еритематодес
- хипотиреоидизъм
- прием на медикаменти – рисперидон, клозапин, лоперамид.
Точният механизъм, по който се развива мегаколонът, не е напълно изяснен. Крайният резултат обаче е забавена чревна перисталтика, при което в чревния лумен се получава задръжка на фекалии, въздух и чревни секрети, което води до разширяване на дебелото черво.
Какви са симптомите на мегаколон?
Характерни симптоми са: запек, тежест и подуване на корема, коремни болки. В по-тежки случаи може да се формират твърди фекални маси, наречени фекаломи, които се опипват през коремната стена.
Могат да се наблюдават и допълнителни симптоми в зависимост от причината, довела до развитие на мегаколон. Например фебрилитет, левкоцитоза, анемия, хипокалиемия (понижен калий в кръвта), тахикардия, ниско кръвно налягане и др.
Как се диагностицира?
Мегаколонът се диагностицира главно чрез контрастно рентгеново изследване на чревния тракт. Може да се извърши още: ултразвуково изследване, компютърна томография, колоноскопия, чревна биопсия.
Какво е лечението?
Лечението зависи от причината за мегаколон и от тежестта на заболяването. Провежда се:
- етиологично лечение – прилагат се антибиотици при инфекциозен колит, кортикостероиди при улцерозен колит.
- симптоматично лечение – прилагат се лаксативни средства, евакуация на дебелото черво с клизми.
- хирургично лечение – отстранява се част от дебелото черво.
Прочетете за:
Анатомия на дебелото черво
